Бяхме на път от може би половин час, когато пристигнахме.
Стояхме пред «рамката» от дървета, зад която се намираше поляната.
Как да минем през нея?
— Ще се вмъкваме ли, сихди? — попита Халеф.
— Първо ни предстои качване — обясних аз. — След като видим как стоят нещата, ще знаем и как да продължим.
Стояхме до един явор, чиято височина далеч надвишаваше тази на ограждението. Аз се освободих от неудобната карабина и после започнахме да се катерим. Отгоре можехме да виждаме целия бивак. Той беше по-голям от онзи на мир юсуфи, но имаше същото устройство. Вдясно от нас, покрай едната страна, лежеше добитъкът. Там също имаше трънена порта. По протежение на страната пред нас и тази отляво се намираха къщите с колибите. Четвъртата, срещуположната, беше свободна, изключвайки един строен, високостеблен шан фъстък, растящ до оградата. По средата на широкия мегдан се виждаха летни къщи и колиби. Пространството около шан фъстъка явно бе отредено за «народно събрание». Мир махмалли стояха там — мъже, жени и деца, някъде към триста човека, и вдигаха оглушителна врява. Пронизваше ми ушите, които милият татко Юсуф Али за щастие не беше отпорил. За кого се отнасяше гюрултията, не бе трудно да разберем, тъй като нашият клет Хюсеин Иса беше здраво вързан за стеблото на дървото.
— Ей го къде е — каза хаджията. — Как ще влезем и как ще го освободим и измъкнем само двамата изсред толкова много народ, сихди?
— По-напред трябва да идем дотам, влизането после — отговорих аз.
Плъзнахме се от нашия явор, аз си взех карабината и се запромъквахме покрай ограждението — зад първия ъгъл, край другата стена, следващия ъгъл и отвъд, докато стигнахме мястото, над което ширеше върхари растящият вътре шан фъстък.
Чувахме как кюрдите вдигат дандания от другата страна на ограждението, но не можехме да ги видим. Някога тук, извън бивака, сигурно също е имало поляна, по която сега, наистина, отново растяха дървета, но те бяха толкова тънкостеблени и ниски, че дори и да искахме да се качим, нямаше да са ни от полза. Тук имаше само един път, а именно през ограждението. За тази цел трябваше да го изследваме.
Стеблата бяха наслагани заедно с короните както отсреща при мир юсуфи. Тъй като през дънерите нямаше как да минем, трябваше да потърсим някое място при върхарите. Щастието ни се усмихна. Точно между нас и шан фъстъка имаше една немного гъста корона на топола хаур, сиреч дърво, чиято мека дървесина не бе в състояние да устои на нашите ножове. Освободих се отново от карабината. После застанахме на колене, извадихме ножовете и започнахме да прерязваме клони и вейки по такъв начин, че се отваряше един около метър широк и малко повече от метър висок тунел.
След четвърт час бяхме напреднали толкова, че ако не искахме да бъдем открити, трябваше да оставим останалите клони. Но бяхме отстранявали не само съответната част от тополовия връх, а и всичкия буренак, с който бе гъсто обрасъл. Благодарение на нашата работа сега можехме не само да виждаме, но и да слушаме. За виждане всъщност за себе си не би трябвало да говоря, тъй като компресът беше пак изсъхнал. Болката в раненото око беше направо непоносима и засягаше по такъв начин и здравото око, че трябваше да го държа повече затворено отколкото отворено.
Шан фъстъкът беше отдалечен от нас на може би двайсетина метра. От другата страна бе застанал кюрдският «народ». Отсам стоеше отпратеният днес от нас Шир Селеки с още четирима мъже, които съставяха неговия «таен съвет». «Народът» сега се беше умълчал, но толкова по-високо говореха «съветниците». Те, изглежда, се бяха събрали да решават съдбата на пленника.
Тъкмо се бяхме натъкмили за подслушване и чухме Шир Селеки да казва:
— Хюсеин Иса се гордее със своето покръстване и се обявява за Салиб Иса [18]. Той признава, че познава чуждоземния ефенди, който простреля нашите кучета, нашите коне и дори нашите воини. Освен това той е проклет шиит и син на мир юсуфи, чиято кръв трябва ние да пием. И накрая нарича жената, виновна за днешните ни загуби, своя майка. Мир юсуфи трябва да умре и понеже толкова високо почита Салиб Иса, ще вкуси неговата сладост и ще свърши на кръста. Който има нещо против, да се обади!