Мир махмалли се обадиха, но не против, а приветстваха с ликуване това нечовешко предложение.
— Да го качим на кръста! Направете кръст! Да бъде разпнат! — завикаха радостно един през друг неколкостотин гласа.
— Няма защо да правим! — надвика ги предводителят. — Един здрав кол напречно на ствола, при който стои, и кръстът е готов.
Последва нов ликуващ вой, по времето на който Халеф ме попита:
— Ама че шейтанска работа, а, сихди? Бързо иди си вземи карабината! Трябва веднага да влезем!
— Не — отвърнах аз, — защото това ще бъде нашата гибел. Те ще са мнозина срещу двама. Ние няма да можем да спасим Хюсеин Иса, а самите ще умрем заедно с него.
— Но какво да правим тогава?
— Аз ще отида бързо при мир юсуфи, те непременно трябва да помогнат. Да се надяваме, че ще пристигнем навреме. Ти ще останеш, за да можеш да ни осведомиш, ако междувременно се случи нещо.
— Значи да остана да лежа тук в просеката?
— Също не — заявих, понеже много-много не се доверявах на дребосъка. При неговото добросърдечие и дързост като нищо можеше да се изкуши да се втурне сам вътре. — Ще се покатериш на явора, на който седяхме преди малко, и ще останеш там, докато се върна!
Върнахме се бързо при споменатото дърво и хаджията се качи.
Аз му подадох карабината, без която щях да мога по-бързо да се придвижвам, и продължих тичешком.
Как съм успял за пет минути да стигна реката, за мен и до днес е загадка. Първо главата във водата, за да охладя окото, после в реката, отвъд и нагоре в гората. След още пет минути бях при входа. Беше затворен и аз извиках. Отвориха бързо. Юсуф Али стоеше там с жена си.
— Къде е синът ми? — запита ме тя. — Не идва ли и той?
— Още не. Сега се нуждая от помощта на вашите воини.
— О, Боже! Значи е лоша работата му! Аз се молех без прекъсване и призовавах страдалната майка, както той ме е учил. Но това не помогна!
— Продължавай да се молиш, ще помогне!
Затичах напред и те ме последваха. По време на бяга Юсуф Али простена:
— Аз също се моля на Бога и ще правя кръстния знак, както ми показа моята жена преди малко, когато ти беше тръгнал. Аз съм виновен за всичко. О, Господи, какъв страх бера!
Мир юсуфи още седяха при огньовете си. Аз ги свиках и ги заклех настоятелно:
— Чуйте, воини! Ако сте храбри мъже и не искате да ви презирам, ще ме последвате, в противен случай мъченическата смърт на Хюсеин Иса ще тегне на душите ви. Мир махмалли искат да го разпнат на кръст. Чувате ли? На кръста трябва да умре! Това е най-ужасната от всички видове смърт и…
Бях прекъснат. Юсуф Али нададе крясък и побягна. Жена му също изкрещя високо и се завтече след него. Не можех да им попреча, защото ако се втурнех подире им, щях да изгубя скъпоценно време. Продължих да говоря. Казах всичко, което ми внушаваше страхът за Хюсеин Иса, но намерих студени слушатели. Най-сетне, с цената на голямо напрежение, успях да докарам нещата дотам, че се стигна до съвещание, едно безкрайно дълго съвещание, чийто резултат малкоегунд оповести с думите:
— Ходих, ти си наш гост и ние ще ти окажем цялото си приятелство и любов. Но Хюсеин Иса премина към салиба и ако бъде сега разпнат, ние виждаме в това само справедливото наказание на Мохамед, който стои до трона на Аллах. Бихме извършили голям грях, ако решим да помогнем на този отцепник. Ти не си от нашата вяра. Ако искаш да го спасиш, стори го, но нас пощади от молбите си.
Тук вече на нищо не можех да се надявам и нямаше какво повече да търся. Трябваше да разчитам само на себе си и на Халеф. Хукнах отново. Моето идване беше влошило положението — можеше да се приеме, че Юсуф Али и жена му само ще забъркат някоя глупост. Не ме беше грижа, че входът стоеше отворен и остана отворен след мен. Заспусках се по стръмния склон с възможно най-голямата бързина и мислех трескаво по какъв начин бе осъществимо спасението. Често се сгромолясвах и си дерях облеклото и кожата, но не обръщах внимание на тези неща. Със стигането при реката първата ми работа бе да си натопя главата, защото окото ми гореше като огън… огън, аха, това бе спасителната дума! Да, само чрез огън можеше да бъде освободен Хюсеин Иса, а аз се бях снабдил от Ревандуз с шебхайта [19] и имах една кутийка в пояса си.
Докато газех водата, горе при мир махмалли отекна ликуващ крясък. Нима бяха пленили родителите на Хюсеин Иса? Побързах неспокойно нататък и скоро чух ожесточен кучешки лай. Сега може би всичко беше изгубено! След като са открили двамата, враговете сигурно са сметнали, че и други мир юсуфи има наблизо, и са побързали да пуснат хрътките си. Ако те намереха Халеф! А аз трябваше да стигна горе и имах само ножа си! Много бе важно колко са кучетата. С едно или две се надявах да се справя без барут и куршуми. Изстрелите засега трябваше да се избягват, тъй като те преждевременно щяха да издадат нашето присъствие.