Бернт Клинг
„Л“ като любов
01 Някакви невидими стъклени врати се плъзнаха встрани, когато се приближихме на няколко метра пред тях. Пристъпихме плахо по лъскавата пластмасова настилка и се обърнахме към един от роботите-индификатори.
— Име?
Ала какво ли можехме да видим от него — само една монтирана в стената решетка от микрофон, а над нея няколко идентифицирани лещи. Тези уреди бяха така разположени, че не можеше да не се открие макар и далечната прилика с човешко лице.
Представихме на лещите картите си за идентичност.
— Цел на вашето посещение?
— Сключване граждански брак.
Леко изпукване, едва доловимо, и в касичката вече лежеше къс метално фолио. Припряно го грабнах й набързо прехвърлих гравираните букви.
Малкото „п“ след „етаж“ означаваше „подземен“, и така се понесохме с антигравитационния асансьор 17 етажа надолу. Там ни очакваше малък електрокар, който по наша заявка ни откара до стая 17 (3) 101.
Безшумната кола рязко спря, в същия миг вратата пред нас се дръпна плавно встрани. Пропуснах Андреа пред себе си в стаята, а аз плътно я последвах. Първото, което ме порази, беше нежната русокоса девойка, която седеше над един наклонен плот с програмно устройство. Тя ни се усмихна подкупващо.
— Какво обичате?
Стената зад нея беше облицована с изящни метални и пластмасови орнаменти, които бяха поставени така, че да не скриват нищо от онова, което се намираше зад тях. Между тази декорация твърде ясно се открояваха функционалните елементи: бобини, луминесцентни скали, редове разноцветни лампички, клавиатури.
— Бихме искали… да сключим граждански брак — казах аз. Андреа пусна картите ни за идентичност, по наклонения плот. Русокосата асистентка на компютъра за граждански бракове кимна приветливо и пъхна картите в някакъв отвор. Пръстите й в бясно темпо затракаха по една клавиатура на програмния пулт. Раздаде се мелодично бръмчене. Разноцветните лампички замигаха в трескава последователност.
Тази операция продължи може би две секунди. Мелодичният брум секна. Контролните лампички светнаха матово. Асистентката на компютъра бутна картите ни за идентичност обратно по наклонения плот.
Андреа и аз вече бяхме съпруг и съпруга!
02 Естествено, че обичам своята съпруга.
Тя е просто безупречна. Във всяко отношение. Аз съм безкрайно щастлив, бих могъл да твърдя това.
Ние ще се обичаме безумно, докато смъртта ни раздели. Мисля това съвсем сериозно, колкото и смешно да звучи то за някого.
— Обичаш ли ме?
— Обичам те.
Нейният глас — не зная как бих могъл да го опиша. Този свойствен единствено на Андреа глас.
— Наистина ли ме обичаш още?
— Да, разбира се. Ти знаеш — никога няма да престана да те обичам.
Тя се притисна до мен и с енергично движение на ръката отметна коприненочерните си коси от лицето. Светлите й очи ме наблюдаваха, пълни с упование. Сведе лице над мен. Алените й устни се докоснаха до моите.
Целунахме се.
Нежните ръце на Андреа внимателно обгърнаха врата ми. Почувствах тялото й да се притиска в мене. С крайчеца на очите си мярнах тънкия лунен сърп, който сияеше през панорамния прозорец на нашата овална спалня.
Тя е просто безупречна. Във всяко отношение. Аз съм безкрайно щастлив, бих могъл да твърдя това. Естествено, че обичам своята съпруга.
03 Това, че Андреа е моя жена, дължа единствено на компютъра APHRO. Ако той не съществуваше, никога не бих я срещнал.
Всичко започна с едно рекламно издание на фирмата APHRO COLA. То представляваше богато илюстрован проспект — в същност някакво хумористично, списание с цветни комикси, които накрая винаги завършваха с репликата на нафукани тарикати:
„APHRO COLA“ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ФИРМА!
В средата на тази книжка бе приложено гланцово фолио от розова пластмаса, което с лекота се откачи и разгъна в плакатна големина. В горния край на фолиото с цветни букви беше гравиран лозунг:
Aphro Cola Service: ЛЮБОВ ЧРЕЗ КОМПЮТЪР.
Не обичам този вид реклама, но любопитството ми вече се беше пробудило.
Останалата част от фолиото беше изпълнена с въпроси, които засягаха какви ли не проблеми — от интимни до външнополитически. В едно упътване в ситен шрифт се обясняваше, че за части от микросекундата компютърът APHRO можел да систематизира подробно попълнения тест и да скицира математически точно описание на моята личност. В същото време APHRO съхранявал милиони такива личностни характеристики и благодарение на тях бил в състояние да избере най-подходящия партньор за всеки.
Едно подзаглавие обещаваше: Не просто партньор, а единственият!