Без много-много да му мисля, грабнах една фотописалка и започнах да зачертавам квадратчетата на теста.
Започваше с „въпрос I“: пол…
„Дадени са следните отговори: мъжки = 1; женски = 2. Впишете едно от тези числа в черното квадратче!“
Следваха любимите цветове от „синьо = 01’’ до сиво = 11“. Серия от въпроси се занимаваха със социалния статус и класовата принадлежност.
И друго, което много живо интересуваше компютъра APHRO: На отворен прозорец ли спите? Обичате ли да ходите на кино? Къде бихте предпочели да живеете? Лесно ли се смеете сами над себе си? За нежността съществуват противоречиви мнения. Какво мислите вие?
Попълних всичко точно и добросъвестно. Особени усилия положих за комплекса от въпроси, които се отнасяха до идеалната партньорка.
04 Всичко останало уреди APHRO.
Той ми съобщи къде и как мога да срещна Андреа. За тази цел той предложи един съвсем конвенционален метод: среща в някоя кафе-сладкарница, като отличителен знак трябваше да нося червен карамфил в илика на сакото си.
Място на срещата: кафе „Моноптерос“, Мюнхен-Швабинг.
Естествено пристигнах — това никога не съм могъл да предотвратя — с няколко минути закъснение. Беше слънчева утрин и в бистрото пред сладкарницата вече бяха насядали компанийки любители на мока. Повечето носеха новите рокли от псевдометал, които блестяха на слънцето в сребрист и златист оттенък.
Ярката пъстрота на багрите ме заслепяваше, беше ми необходимо известно време, докато успея да разгранича безбройните цветни петна. Проврях се всред насядалите и се огледах на всички страни.
И тогава я забелязах…
Веднага разбрах, че това е тя. Любов от пръв поглед. Мигом й хвърлих и втори поглед. Тя точно отговаряше на представите ми за онова, което си бях пожелавал винаги.
Фигурката й беше грациозна и стройна, сякаш ще се прекърши от крехкост. При това и гарвановочерни коси на път по средата, по последна мода, дългите кичури бяха прихванати отзад с дъгоцветна панделка. Носеше червен гащеризон, щампиран с черно.
Сега тя извърна леко поруменялото си миловидно лице към мене. Светлокафявите й очи ме изгледаха въпросително, тя отговори на червения карамфил в илика ми с приветлива усмивка.
Беше запазила мястото до себе си. Докато седях, нито за миг не можах да откъсна очи от лицето й. Хвърлихме се в обятията си. APHRO не се беше излъгал.
Прекарахме останалата част от деня in Citta 20001, с един архивен филм на Корбуки il grande silenzio2 и с „бум-бум“.
Ние се обичахме — както желаеше APHRO.
05 Естествено, че обичам своята съпруга.
Тя е просто безупречна. Във всяко отношение. Аз съм безкрайно щастлив, бих могъл да твърдя това.
„Любовта минава през стомаха“ — казват някои. И с право.
Андреа е превъзходна кулинарка. Тя готви по свой вкус. Но ето че вече цели три години имаме щастлив брак — това не са банални фрази, а самата истина.
Ние се обичаме както в първия ден.
Разбира се, аз й помагам в домакинството. Нарочно се отказвахме да обзаведем кухнята с повече електродомакински уреди, за да имаме поне едно кътче в жилището си, където можем да направим нещо наистина сами.
Тук си запазваме чувството, че не винаги трябва да разчитаме на автоматите. Че и нашите придобити човешки умения все още вършат някаква полезна работа…
Затова се отказахме от дълбоко замразените ястия, които само трябва да се поставят върху ултравиолетовата плоча, за да могат секунди по-късно да се свалят от нея, готови за сервиране.
Ние си приготвяме всичко сами: днес например печено по ловджийски, ориз, блюдо с разнообразна салата. Готвим по рецепти от една стара готварска книга, която е наследство от баба ми и дядо ми и обхваща два дебели тома.
Насред приготовленията сме, когато изведнъж… писък… мигновено се обръщам.
Андреа!
Тя се олюлява бавно и се свлича на пода. Случи се по мое невнимание. Един вибронож се вряза в хълбока й.
Сега тя лежи в несвяст. Привеждам се над нея и внимателно обръщам тялото й на другата страна. Дезактивирам виброножа и острието се изтръгва от тялото й.
А раната.
Само една тънка струйка кръв потича по кожата. Като че ли раната се затваря от само себе си. Откривам мястото и проучвам раната най-грижливо.
И едва сега виждам всичко!
Един къс лъскаво пластично фолио… плетеница метални жици… а от някакви тънки синтетични възглавнички блика течност, която прилича на кръв…
Значи Андреа не била същество от плът и кръв!
Сега разбирам: Създал я е компютърът APHRO. Създал е идеалната партньорка за мене такава, каквато я бях описал в теста на APHRO COLA SERVICE.