Андреа била един Андроид — един робот в човешки образ.
— Обичам те…
Пошепва тихо тя, едва ги долавям. Последните й думи. Тя още веднъж се приповдига и тупва, безжизнена, назад.
06 Андреа е мъртва.
В същност не мъртва, трябва да се доуточня. Тя просто не изпълнява вече своето предназначение. Андреа не се върна вече в съзнание, откакто връхлетя върху виброножа. Тя все още лежи непокътната върху пластмасовия под в кухнята. Оттогава не съм посмял да я докосна. И едва ли ще посмея да прекрача прага на кухнята.
Сега зная: Не ще прежаля загубата на Андреа. Така силно се бях привързал към нея. Обичах я като живо същество от плът и кръв…
… и продължавам да я обичам.
И винаги ще я обичам.
Но сега зная още и как мога да си възвърна тази любов. Надеждата облекчава болката. Ще сторя това, което трябваше да сторя, за да бъда щастлив. То е толкова просто. Ще попълня нов текст и ще го изпратя на компютъра APHRO.
Ще си поръчам нова Андреа.