На връщане към Каркасон настроението на баща й беше съвсем различно. Очевидно му беше олекнало, сякаш от плещите му се беше смъкнал тежък товар. Той си бъбреше весело с Франсоа и ако срещнеше погледа на дъщеря си, й се усмихваше сърдечно.
Въпреки изтощението и отчаянието, че не разбира какво се разиграва, Алаис също бе преизпълнена с радост. Чувстваше се както едно време, когато беше яздила с баща си и двамата имаха време да бъдат заедно.
След като реката остана зад тях и те се упътиха към замъка, любопитството й все пак надделя. Тя събра смелост да зададе на баща си въпроса, който й беше на върха на езика още откакто бяха тръгнали.
— Разбра ли каквото искаше, paire?
— Да.
Алаис изчака, докато не стана ясно, че ще трябва да вади обяснението дума по дума.
— Но не беше той, нали?
Пелтие я погледна строго. Тя обаче продължи да упорства.
— А от описанието беше останал с впечатлението, че може би познаваш човека, така ли? И заради това настоя сам да видиш трупа, нали?
От блясъка в очите му Алаис разбра, че е на прав път.
— Мислех за един човек, който ми беше скъп — отвърна накрая той. — От времето в Шартр.
— Но този беше евреин.
Пелтие вдигна вежди.
— Да, беше евреин.
— Евреин… — повтори Алаис — твой приятел?
Мълчание. Алаис продължи да подпитва.
— Но не беше той, нали?
Този път баща й се усмихна.
— Не, не беше той.
— А кой тогава?
— Не знам.
Известно време Алаис мълча. Беше сигурна, че баща й никога не е споменавал за такъв приятел. Беше добър човек, търпелив, но въпреки това, ако беше разказвал за такъв приятел, за евреин в Шартр, тя щеше да запомни. Но понеже знаеше, че е безсмислено да говори за нещо против волята на баща си, опита друг подход.
— Но не беше грабеж, нали? За това се оказах права.
Сега вече Пелтие й отговори с охота.
— Не. Беше предумишлено убийство. Оставили са по трупа почти всички ценни вещи.
— Почти всички ли? — Баща й си замълча. — Ами ако някой ги е прекъснал? — предположи Алаис, като рискува да продължи с въпросите.
— Според мен не.
— Или може би са търсели нещо конкретно?
— Стига вече, Алаис. Сега не е нито времето, нито мястото.
Тя понечи да каже нещо — не й се щеше да прекъсват разговора, но той очевидно беше приключил. Алаис нямаше да узнае нищо повече. Щеше да направи добре, ако изчакаше баща й сам да повдигне темата. Прибраха се, без да си продумат.
Когато пред тях се очерта Западната порта, Франсоа избърза напред.
— Хубаво е да не споменаваш на никого за тазсутрешния ни поход — предупреди Пелтие.
— Дори на Гилем?
— Съпругът ти едва ли ще остане доволен, ако разбере, че си ходила сама на реката — напомни той кисело. — Мълвата плъзва бързо. Забрави за тази неприятна случка.
Алаис срещна с невинни очи погледа му.
— Разбира се. Щом такова е твоето желание. Имаш думата ми, paire. Няма да говоря за това с никого освен с теб.
Пелтие се подвоуми, сякаш подозираше, че тя го лъже, после се усмихна.
— Послушна дъщеря си, Алаис. Знам, че мога да ти имам доверие.
4.
Застанало на покрива на пивницата, откъдето имаше добра видимост, момчето с кехлибарените очи и тъмнорусата коса се обърна да провери откъде идва шумът.
Откъм Нарбонската порта по оживените улици на Града препускаше вестоносец. Сажо отдалеч виждаше, че конят му беше много запенен. Зави рязко към моста, водещ към замъка Контал.
За да вижда по-добре, Сажо се изправи, като едвам се закрепи върху острия ръб на неравните керемиди, и точно тогава забеляза, че между кулите на портата се появява майордом Пелтие на мощен жребец, следван от Алаис, която също беше на кон. Тя изглеждаше разстроена и Сажо се запита какво ли се е случило и накъде са поели те. Не бяха облечени като за лов.
Сажо харесваше Алаис. Когато идваше на гости на баба му Есклармонд, тя си говореше с него, за разлика от много жени от замъка, които се правеха, че не го забелязват. Бяха прекалено погълнати от отварите и церовете, които искаха баба му да им приготви — за треска, за отоци, за по-леко раждане или за сърдечни дела.
Но през всичките години, откакто боготвореше Алаис, Сажо никога не я беше виждал в този вид. Момчето се плъзна по светлокафявите керемиди до ръба на покрива и скочи долу. За малко не падна върху една коза, завързана за килната настрани каруца.