— Когато първия път натиснах дръжката на вратата, тя не беше отворена — подхвърли той свадливо, след което отмести балдахина и направо онемя.
— Явно не си натиснал… достатъчно силно — отвърна Ориан.
Конгост пребледня, после се изчерви до мораво. Очите му се изцъклиха и той зяпна с отворена уста стегнатите й големи гърди с тъмни зърна, разпуснатата й коса, която се бе разпиляла на ветрило, като гърчещи се змии по възглавницата, извивката на талията й и заобления й корем, триъгълника къдрави черни косми между бедрата й.
— Какви ги вършиш? — изписка той. — Веднага се покрий.
— Спях, съпруже — отвърна Ориан. — Ти ме събуди.
— Събудил съм те? Събудил съм я бил — изпелтечи Конгост. — И си спала в този… в този вид?
— Горещо е, Жеан. Нима не мога да спя както искам в собствената си стая?
— Всеки можеше да влезе и да те завари в този вид. Сестра ти, прислужницата ти Гиранд. Всеки!
Ориан седна и предизвикателно погледна мъжа си, като усука кичур коса между пръстите си.
— Всеки ли? — повтори тя присмехулно. — Освободих Гиранд — допълни Ориан хладно. — Вече нямах нужда точно от нейните услуги.
Забеляза, че на мъжа й отчаяно му се иска да й обърне гръб, а не може. В сухарените му вени течаха и желание, и отвращение.
— Всеки можеше да влезе — повтори той, макар и не така убедено.
— Да, сигурно. Но не е влизал никой. Освен ти, съпруже мой. — Тя се усмихна. Имаше вид на звяр, който се готви да нападне. — И понеже вече си тук, може би ще ми кажеш къде си бил.
— Знаеш къде съм бил — тросна се Конгост. — На Съвет.
Тя се усмихна отново.
— На Съвет ли? Толкова време? Съветът приключи много преди да се мръкне.
Той се изчерви.
— Не си в положение да ме разпитваш.
Ориан присви очи.
— Ама че си надут, Жеан. „Не си в положение…“ — имитира го тя толкова добре, че и двамата мъже трепнаха от жестокостта в гласа й. — Хайде, Жеан, кажи ми къде си ходил. Може би си обсъждал държавните дела? Или си бил с любовница, а? Имаш ли някъде в замъка любовница?
— Как смееш да ми говориш така! Аз…
— Другите мъже казват на жените си къде ходят. А ти? Може пък да си имаш основателна причина да не го правиш.
Сега вече Конгост се разкрещя.
— Другите мъже би трябвало да се научат да държат езика си зад зъбите. Това не е женска работа.
Ориан се приплъзна бавно по леглото към него.
— Не е женска работа ли? — повтори тя. — Наистина ли?
Говореше тихо и злобно. Конгост знаеше, че тя му се подиграва, но не владееше правилата на тази игра.
Ориан се пресегна и притисна с длан издайническата подутина под туниката му. Доволна, забеляза паниката и изненадата в очите му, когато започна да плъзга нагоре-надолу ръка.
— Е, съпруже — рече презрително. — Кажи ми кое според теб е женска работа. Любовта ли? — Тя натисна по-силно. — Това тук? Как ще го наречеш, нагон ли?
Конгост усети, че Ориан му залага капан, но беше като омагьосан от нея и не знаеше какво да прави. Не беше в състояние да се спре и се наведе още повече към нея. Влажните му устни се отваряха и затваряха като на риба, очите му се въртяха. Презираше я, ала тя пък знаеше как да го накара да я желае точно като всеки друг мъж, подвластен на онова, което висеше между краката му. Въпреки цялата начетеност на Конгост Ориан го ненавиждаше.
Тя дръпна най-неочаквано ръка — беше постигнала целта си.
— Е, Жеан — рече хладно. — Щом не си измислил какво да ми кажеш, можеш да си вървиш. Не ми трябваш тук.
Още преди Ориан да разбере какво става, мъжът й я удари, и то толкова силно, че я запрати обратно на леглото.
Тя зяпна изумена.
Конгост се вцепени и загледа ръката си, сякаш тя нямаше нищо общо с него.
— Ориан, аз…
— Жалък си — изкрещя му тя. От устните й потече кръв. — Казах ти да си вървиш. Хайде, тръгвай. Махай ми се от очите!
За миг й се стори, че Конгост ще започне да се извинява. Но когато той вдигна очи, Ориан видя в тях не срам, а омраза. Въздъхна облекчено. Нещата щяха да се разиграят според плана й.
— Отвращаваш ме — изкрещя Конгост и се дръпна от леглото. — Ти си като животно. Не, по-страшна си от животно, защото съзнаваш какво правиш. — Той грабна синьото й наметало, хвърлено на пода, и го запокити в лицето й. — Покрий се. Когато се върна, не искам да те заварвам разкрачена като уличница.