— Ох! — въздъхна баща й. — Добре. Добре. Разбирам.
— Моето уважение към теб, paire, но не разбираш нищо — заяви дръзко Алаис. — Не съм казала и дума.
Той се извърна към нея.
— Съобщи ли на Гилем, че съм пратил да те повикат?
— Както ти обясних, не съм го виждала и… и не е хубаво да ме разпитваш така. Караш ме да избирам между верността си към теб и към него. — Алаис понечи да стане. — Затова, ако няма основателна причина да искаш да съм тук в този късен час, бих помолила за разрешение да си тръгна.
— Седни, седни — рече Пелтие. — Виждам, че съм те обидил. Извинявай. Стана неволно. — Той протегна ръка. След малко Алаис я пое. — Не искам да говоря с недомлъвки. Но се колебая… Трябва да си изясня нещата. Тази вечер, Алаис, получих изключително важна вест. От няколко часа се опитвам да реша какво да правя, обмислям възможностите. По едно време смятах, че вече съм взел решение, и пратих да те доведат, но въпреки това съмненията си остават.
Алаис го погледна в очите.
— А сега?
— Сега ми е ясно по кой път да поема. Да. Убеден съм, че знам какво трябва да сторя.
Младата жена пребледня.
— Значи все пак се задава война? — попита тя тихо.
— Да, според мен е неизбежно. Знаците не са добри. — Пелтие седна. — Застигнати сме от събития, над които нямаме власт и не можем да ги променим, колкото и да се мъчим да си внушим обратното. — Той се подвоуми. — Но има нещо, Алаис, което е по-важно и от това. И ако в Монпелие ударим на камък, може би… може би така и няма да успея да ти кажа истината.
— Какво може да бъде по-важно от опасността от война?
— Преди да продължа, трябва да ми дадеш дума, че каквото ще ти разкажа тази вечер, ще си остане между нас.
— Заради това ли ме попита за Гилем?
— Отчасти да — призна баща й, — макар че има и други причини. Но първо ми обещай, че каквото ти разкажа, ще си остане между тези четири стени.
— Имаш думата ми — отсече тя без колебание.
Пелтие отново въздъхна, този път обаче Алаис долови в гласа му не тревога, а облекчение. Зарът беше хвърлен. Баща й беше направил своя избор.
Тя се доближи до него. Светлината на свещите заподскача и затрепка в кафявите й очи.
— Това е история, която е започнала преди хилядолетия в древните земи на Египет — подхвана Пелтие. — Това е истинската история на Граала.
Той говори, докато газеничетата угаснаха.
Дворът долу беше притихнал, гуляйджиите се бяха прибрали да спят. Алаис беше капнала от умора.
Докато разказваше, Пелтие също се умори и се почувства стар.
— В отговор на въпроса ти — не трябва да правиш нищо. Поне засега, а може да не се наложи изобщо. Ако пътуването ни утре се увенчае с успех, ще разполагам с времето и възможността сам да занеса книгите на сигурно място, както съм обещал.
— А ако не успеете? Ако ти се случи нещо?
Алаис замълча, задавена от страх.
— Всичко може да мине добре — отвърна глухо баща й.
— А ако не? — настоя дъщеря му. — Не искаше да я успокояват. — Ако не се върнеш? Как ще разбера какво да правя?
Известно време баща й я гледа в очите. После затърси в кесията си и извади нещо, увито в жълтеникаво сукно.
— Ако с мен се случи нещо, ще получиш знак като този. — Той остави пакетчето на масата и го побутна към нея. — Отвори го.
Алаис бавно разгърна плата. Показа се малък диск от светъл камък с две букви, издълбани отгоре. Тя доближи камъчето до светлината и ги прочете на глас.
— NS.
— Съкратено от Noublesso de los Seres.
— Какво е това?
— Merel, таен знак, който се подава, стиснат между палеца и показалеца. Има и друго, по-важно предназначение, но на теб не ти се налага да го знаеш. Ще потвърди, че можеш да имаш доверие на човека, който ти го носи. — Алаис кимна. — А сега го обърни.
От другата страна беше издълбан лабиринт, същият като върху опакото на дъската. Младата жена затаи дъх.
— Виждала съм го и преди.
Пелтие завъртя пръстена на палеца си, свали го и й го показа.
— Изсечен е от вътрешната страна — обясни той. — Всички пазители носят такъв пръстен.
— Не, виждала съм го тук, в замъка. Днес купих от пазара сирене и взех от стаята си една дъска, с която да го пренеса. Такъв лабиринт има на едната й страна.
— Но това е невъзможно. Изключено е да е същият.