Докато коленичи върху камъка, някой до него си поема дълбоко въздух и той се пита защо. Сърцето му се разтуптява и когато поглежда надолу, мъжът вижда, че кокалчетата на пръстите му са побелели. Притеснен, стиска ръце, после обаче си спомня, че трябва да ги отпусне встрани.
В средата на камъка има малка вдлъбнатинка, която през тънкия плат на мантията е твърда и студена. Мъжът намества леко колене, за да му е по-удобно. Това му дава възможност да насочи към нещо вниманието си и той е признателен. Още се чувства замаян и му е трудно да се съсредоточи и да си спомни точната последователност, макар че я е повтарял много пъти наум.
Вътре в залата започва да бие камбана с тънък, писклив звънтеж, съпроводен от провлачено пеене, което в началото е тихо, но бързо става по-силно, тъй като се присъединяват нови и нови гласове. В главата на мъжа кънтят откъслечни думи и фрази: montanhas — планини, Noblesa — благородство, libres — книги, graal — граал.
Първожрицата слиза от стъпалата при високия жертвеник и прекосява залата. Мъжът чува само тихите й стъпки и си представя как златистата й мантия потрепва и се люшка в трепкащата светлина на свещите. Той е чакал именно този миг.
— Je suis prêt — повтаря нечуто.
Този път наистина го мисли.
Първожрицата спира пред него. Той усеща парфюма й, съвсем лек и едва доловим от тежкия мирис на тамяна. Затаява дъх, когато жената се навежда и го хваща за ръката. Пръстите й са хладни. През ръката на мъжа сякаш минава ток, едва ли не плътско желание, когато първожрицата притиска към дланта му нещо малко и кръгло, после слага върху него пръстите му. Сега мъжът иска, както не е искал нищо на този свят, да види лицето на жената. Но както са му казали, продължава да гледа вторачено пода.
Четиримата жреци напускат местата си и идват при първожрицата. Някой навежда назад главата на мъжа и между устните му се плъзга гъста сладка течност. Той е очаквал тъкмо това и не се съпротивлява. По тялото му се плисва топлина, мъжът вдига ръце и спътниците му го намятат със златиста мантия. Свидетелите познават ритуала, но въпреки това мъжът долавя, че те са притеснени.
Внезапно той усеща около врата си метален обръч, който му пречи да диша. Мъжът вдига трескаво ръце и се мъчи да си поеме дъх. Опитва се да извика, но от устата му не излизат думи. Отново еква пискливият тънък звън на камбаната, упорит и непреклонен, който го обгръща. Изведнъж започва да му се гади. Той има чувството, че ще припадне, и стиска предмета в ръката си толкова силно, че ноктите раздират меката плът на дланта му. Острата болка му помага да не се свлече. Мъжът разбира, че ръцете не му се подчиняват. Не го крепят, само го притеглят надолу. Пак му се гади, камъкът отдолу сякаш се размества и се плъзга.
Очите на мъжа се премрежват, той вижда всичко размазано, но все пак забелязва, че Първожрицата държи нож, макар и да няма представа как сребърното острие се е озовало в ръката й. Опитва се да се изправи, но опиатът е много силен и вече е изсмукал силите му. Мъжът вече няма власт над ръцете и краката си.
— Non7! — мъчи се той да изкрещи, ала е твърде късно.
Отпърво му се струва, че просто са го ударили между плешките, нищо повече. После в тялото му започва да се просмуква тъпа болка. По гърба му се стича нещо топло и лепкаво.
Най-неочаквано ръцете му се прекършват и той пада напред, свлича се като парцалена кукла. Не усеща болка, когато главата му се удря в пода, който е някак хладен, едва ли не ласкав. Целият шум, цялото объркване и страх изчезват. Мъжът затваря очи. Чува само гласа на жената, който като че ли идва от много далеч.
— Une leçon. Pour tous8 — сякаш казва тя, макар че е безсмислено.
В последния миг преди да изгуби съзнание, мъжът, обвинен, че е издал тайните, осъден, задето ги е разгласил, държи в ръката си лелеяния предмет, докато животът не му се изплъзва, и малкият сив диск колкото монета се търкулва на пода.
От едната му страна се виждат буквите NV. От другата е изсечен лабиринт.
IV
Връх Суларак
Планината Сабартес
За миг се възцарява тишина.
После мракът се разсейва. Алис вече не е в пещерата. Рее се в бял безтегловен свят, прозрачен, умиротворен и притихнал.
Тя е свободна. Тя е в безопасност.
Има чувството, че се плъзва и се отскубва от времето, сякаш пада от едно измерение в друго.
Сетне, сякаш е стъпила върху отвора под бесилка, Алис внезапно усеща, че пада, че се устремява надолу през разтвореното небе и се носи и носи към обраслия с дървета планински склон.