– Бермехо, вземете радиостанцията и уведомете пристанищните власти, че са ни задържали временно и ще пристигнем с известно закъснение.
Застанал до него, Бермехо, първият му офицер, пребледня и се разтрепери; през последните месеци на бомбардировки и схватки бе получил нервни тикове. Бивш боцман на увеселителен кораб за речни круизи по Гуадалкивир, клетият Бермехо не беше достатъчно дебелокож за такива работи.
– За кого да съобщя, че ни е задържал, капитане?
Араес спря очи върху мъжа, който току-що бе стъпил на палубата. Облечен с черен шлифер, с ръкавици и шапка с периферия, той единствен не изглеждаше въоръжен. Араес загледа как обхожда полека палубата. От движенията му лъхаше спокойствие и добре премерена незаинтересованост. Очите му, скрити зад тъмни очила, се плъзгаха по лицата на екипажа, а физиономията му бе напълно безизразна. Накрая мъжът се спря насред палубата, погледна към мостика и вдигна за поздрав шапката си с коварна усмивка.
– Фумеро – промърмори капитанът.
Пребледнял като платно, Бермехо, който сякаш се бе смалил с десет сантиметра, откакто оня тип бе пропълзял като змия на палубата, погледна Араес.
– Кой? – едва успя да изрече.
– Политическа полиция. Слезте и наредете на хората да си опичат ума. И после съобщете за закъснението по радиостанцията, както ви казах.
Офицерът кимна, но не помръдна от мястото си. Араес го прониза с поглед.
– Бермехо, слезте незабавно. И гледайте да не се подмокрите, за бога.
– Да, капитане.
Араес остана за няколко секунди сам на мостика. Денят бе ясен, с кристални небеса и пробягващи леки облачета, които биха зарадвали някой акварелист. За миг се замисли дали да не вземе револвера, който държеше под ключ в шкафа в каютата си, но наивността на това хрумване веднага извика горчива усмивка на устните му. Пое дълбоко дъх, закопча копчетата на износената си куртка и заслиза надолу, където го чакаше старият му познайник, въртейки нежно цигара между пръстите си.
4
– Капитан Араес, добре дошъл в Барселона.
– Благодаря, лейтенант.
Фумеро се усмихна.
– Вече съм майор.
Араес направи утвърдителен жест, взирайки се в тъмните очила, зад които бе трудно да се отгатне накъде гледат пронизващите очи на събеседника му.
– Честито.
Фумеро му предложи цигара.
– Не, благодаря.
– Това е качествена стока – подкани го Фумеро. – Вирджински тютюн.
Араес прие цигарата и я прибра в джоба си.
– Желаете ли да прегледате книжата и лицензите ми, господин майор? Всичко е в пълен ред, с разрешителните и печатите на правителството...
Фумеро сви рамене и изпусна равнодушно струйка дим, като наблюдаваше с лека усмивка огънчето на цигарата си.
– Сигурен съм, че документите ви са в изправност. Кажете ми, какъв товар носите на борда?
– Продоволствия. Лекарства, оръжия и боеприпаси. И няколко партиди вещи, конфискувани за търгове. Инвентарът с правителствения печат на представителството във Валенсия е на ваше разположение.
– Друго не съм и очаквал, капитане. Но това засяга вас и пристанищните и митническите власти. Аз съм един обикновен слуга на народа.
Араес кимна спокойно, като постоянно си напомняше, че не бива да откъсва поглед от тъмните, непроницаеми стъкла на очилата.
– Ако господин майорът благоволи да ми каже какво търси, с най-голямо удоволствие ще...
Фумеро му направи знак да го придружи и двамата закрачиха по палубата, докато екипажът ги наблюдаваше в очакване. След няколко минути Фумеро се спря, дръпна за последен път от цигарата и хвърли угарката през борда. Подпря се на парапета и загледа Барселона така, сякаш я виждаше за пръв път.
– Надушвате ли го, капитане?
Араес не отговори веднага.
– Не зная какво имате предвид, господин майор.
Фумеро сърдечно го потупа по ръката.
– Поемете дълбоко дъх. Не бързайте. Ей сега ще го усетите.
Араес размени поглед с Бермехо. Членовете на екипажа също се споглеждаха объркани. Фумеро се обърна към тях и с жест ги подкани да вдишат.
– Е? Никой ли не усеща нищо?
Капитанът безуспешно се насили да се усмихне.