Обърнах фотографията и видях почерка на Алисия.
Краят на пътя. Струваше си труда. Благодаря отново, задето ме спасихте неведнъж, Фермин. Спасете се и Вие и кажете на Жулиан да обезсмърти всички ни, че винаги разчитаме на това.
С обич,
Алисия
Очите ми се наляха със сълзи. Искаше ми се да вярвам, че на това приказно място, толкова далече от нашата Барселона, Алисия е намерила своя покой и съдба.
– Може ли да я задържа? – попитах с пресеклив глас.
– Ваша е.
Тогава разбрах, че най-сетне съм намерил последното късче от моята история и че от този миг нататък ме очаква животът, а ако ми провърви – и литературата.
106 Една от най-ранните форми на европейския роман. Заражда се в Испания през XVI в. („Ласарильо от Тормес“). Отличава се с епизодична, хронологична структура, обединена от разказа на главния герой, който, описвайки житейския си път, разкрива и картини от живота на различни социални среди.
107 На добър път и късмет (фр.).
108 Стил в поп музиката, популярен във Франция, Испания и Италия през 60-те г. на ХХ в.
109 Много очарователен (фр.).
110 Кой е Фермин? (фр.).
111 Американска актриса (1938–1979), икона на френската „Нова вълна“ в киното.
112 Да живее различието (фр.).
113 Твърде нежен (фр.).
114 Търсете жената (фр.).
115 На 23 февруари 1981 г. привърженици на Франко правят опит за военен преврат в Испания. Превратът пропада 22 часа след осъществяването си.
116 Испанско пенливо вино.
117 Бъзби Бъркли (истинско име: Уилям Бъркли Инъс) (1895–1976) – американски кинорежисьор и хореограф.
118 Мануел Бенитес Перес (1936), по-известен като Ел Кордобес – прочут испански матадор от 60-те годин на ХХ в.
119 „Към Града и към света“ (лат.) – стандартно начало на папските прокламации. Днес терминът се използва да обозначи папски документ, който се отнася до града (Рим) и до целия католически свят.
Епилог
Барселона
9 август 1992 г.
Един млад, но с леко прошарени коси мъж върви по улиците на потъналата в сенки Барселона; луната над него лее по „Рамбла де Санта Моника“ сребърна лента, която направлява стъпките му. Той води за ръка момиченце на десетина години с прехласнат поглед, запленено от обещанието, което баща му е направил тази привечер – обещанието на Гробището на забравените книги.
– Алисия, тази нощ ще видиш нещо, което не бива да разказваш на никого. На никого.
– Значи това ще си бъде наша тайна – отговаря детето полугласно.
Бащата въздъхва, скрит зад една печална усмивка, която го преследва цял живот.
– Разбира се. Ще бъде наша тайна завинаги.
Именно тогава небето лумва и фойерверките от церемонията по закриване на Олимпиадата запечатват за миг нощта на една Барселона, която никога няма да се върне.
След малко бащата и дъщерята – две мъгляви фигури – се сливат с многолюдната тълпа, заляла „Лас Рамблас“, и стъпките им се изгубват навеки в лабиринта на духовете.