– Ким Новак – уточних.
– Дано Бог и законът за гравитацията да благословят душата ѝ. И не, не сте ме разочаровали, Даниел. Никога. Добър човек сте и добър приятел. И ако ви интересува мнението ми, убеден съм, че покойната ви майка Изабела щеше да се гордее с вас и да ви смята за добър син.
– Но не и за добър романист – усмихнах се аз.
– Вижте, Даниел, вие сте толкова романист, колкото аз съм монах доминиканец. И си го знаете. Няма на тоя свят писалка или пишеща машина, която да промени това.
Въздъхнах и се умълчах. Фермин ме наблюдаваше умислен.
– Знаете ли, Даниел? В действителност смятам, че след всичките ни преживелици аз все още съм онзи окаян клетник, когото намерихте на улицата и прибрахте по милост, а вие още сте онова безпомощно дете, което се луташе в живота и се сблъскваше с безброй загадки, мислейки, че ако ги разреши, ще си възвърне като по чудо спомена за лицето на майка си и за истината, която светът му е отнел.
Замислих се над думите му, които бяха засегнали болно място.
– Дори и така да е, толкова ли е страшно това?
– Можеше да бъде и по-лошо. Можеше да сте романист като вашия приятел Каракс.
– Може би трябва да го открия и да го убедя да напише той тази история – отбелязах. – Нашата история.
– Това казва понякога и синът ви.
Погледнах изкосо Фермин.
– Какво казва Жулиан? Какво знае той за Каракс? Говорили ли сте на сина ми за Каракс?
Фермин доби типичното си изражение на невинно агънце.
– Кой, аз?
– Какво сте му разправяли?
Той изсумтя, омаловажавайки темата.
– Нищо особено, съвсем безобидни бележки под линия. Там е работата, че детето е любознателно и му сече пипето; естествено, попива всичко и почва да събира две и две. Не съм виновен аз, че синът ви има буден ум. Очевидно не се е метнал на вас.
– Света Богородице... А Беа знае ли, че сте говорили за Каракс с детето?
– Аз във вашия съпружески живот не се меся. Но едва ли има много неща, за които госпожа Беа да не знае или да не се досеща.
– Категорично ви забранявам да разправяте на сина ми за Каракс, Фермин.
Той сложи ръка на гърдите си и кимна тържествено.
– Гроб съм. Най-черен позор да ме сполети, ако в миг на помрачение наруша този обет за мълчание.
– И докато сме на темата за забранените неща, не споменавайте и Ким Новак, че добре ви познавам.
– По тоя въпрос съм невинен като агнеца Божи, изкупител на греховете световни, защото тази тема я подхваща детето, което хич не е вчерашно.
– Невъзможен сте!
– Приемам самоотвержено несправедливите ви нападки, защото знам, че ги поражда отчаянието от оскъдния ви талант. Освен Каракс, има ли Ваше Сиятелство още имена, които да прибавим към черния списък на онези, които не бива да се споменават? Бакунин? Естрелита Кастро2?
– Защо не отидете да спите и не ме оставите на мира, Фермин?
– И да ви зарежа сам пред лицето на опасността? Че нали тук трябва да остане поне една здравомислеща зряла личност?
Той се обърна към писалката и купчината бели листи, които чакаха на писалището, и ги огледа с жив интерес, сякаш бяха набор хирургически инструменти.
– Досетихте ли се вече откъде да подхванете начинанието?
– Не. Тъкмо това обмислях, когато довтасахте вие и задърдорихте врели-некипели.
– Глупости! Без мен сте негоден да напишете дори списък за покупки.
Убеден най-сетне, Фермин запретна ръкави пред титаничната задача, която ни очакваше, седна на един стол до мен и ме измери с изразителния поглед на онези, които се разбират и без думи.
– Като стана дума за списъци, аз от съчиняването на романи разбирам по-малко, отколкото от изработването и употребата на власеници. И все пак мисля, че преди да подхване един разказ, човек трябва най-напред да си състави списък на нещата, които иска да разкаже. Нещо като инвентар, да речем.
– Или пътен лист? – предположих.
– Пътният лист е нещо, което човек скалъпва, когато не знае къде отива. Така убеждава себе си и още някой и друг ахмак, че се е запътил към конкретна цел.
– Идеята не е толкова лоша. Самозалъгването е тайната на всяко невъзможно начинание.
– Виждате ли? Двамата сме непобедим тандем. Вие записвате, а аз мисля.
– Ами тогава мислете на глас.
– Имате ли в тази джаджа достатъчно мастило за двупосочно пътуване до ада?
– Достатъчно е, за да потеглим.
– Сега трябва само да решим откъде да започнем своя списък.
– А ако започнем от историята за запознанството ви с нея? – попитах.