Вероятно има предвид някакъв игрален или кънтри персонаж? Никога не съм се интересувал от непретенциозната американска масова култура.
— Не особено — отвръщам напосоки.
— Така и трябва! — подкрепя ме Кърк. — Приликата трябва да е вътрешна!
Той издухва към небето струйка дим и ловко прехвърля пурата от единия в другия ъгъл на устата.
— Аз съм от Сиатъл — решава да продължи общуването той, въпреки че аз така и не съм се представил в отговор на неговата любезност.
— А аз съм от Санкт Петербург.
Кърк радостно ме тупа по рамото.
— Да! Знам го! Бил съм при вас!
Приятно изненадан съм, но продължението ме разочарова:
— Хубаво градче — споделя Кърк впечатленията си. — Имах си приятелка… едно такова резервирано момиче. И ето на — счупи ми се карбураторът, когато минавахме една вечер през Санкт Петербург. Наложи се да пренощуваме там.
Намига ми хитро.
С удоволствие бих посетил родината на Том Сойер, но в момента това тяхно самодоволство ме вбесява.
— Аз съм от другия Санкт Петербург. Който е в Русия.
— Русия! — Кърк е приятно изненадан. — И вие ли имате Санкт Петербург?
— Имаме си. А Сиатъл къде е? В Канада или Мексико? — интересувам се аз.
Кърк дъвче пурата и се чуди дали се шегувам, или наистина не знам къде се намира този толкова забележителен град.
— В Америка!
— В Южна или Латинска?
Въпреки че е типичен, пълноценен американец, той не е лошо момче. Захилва се и ме смушква в корема.
— Браво! Хитро! И при вас ще дойда. По-късно. Планирам като стана на четирийсет и пет да посетя Европа, ще намина и при вас!
— Заповядай.
Толкова съм изцеден от дийп-програмата, че с удоволствие си стоя тук и водя този нелеп разговор.
— Аз пък развеждам туристи — продължава Кърк. — Семеен бизнес. Забавно е! Като правихме обиколка на града, едно от момичетата все ме молеше да му покажа някой дайвър. Посочих някакъв хлапак, казвам: „Дайвър!“ За малко не преобърнаха автобуса, когато се втурнаха на тая страна да гледат.
Смеем се заедно.
— Рядко идваме тук — Кърк примлясва с пурата. — Но Сам все ме молеше да му покажа панаира на книгата, та решихме да спрем тук… и на него му е близо, и ресторантите са наоколо… и всичко останало… Сам е оня високия, с джинсите и фланелката с къс ръкав…
— Кой, негъра ли?
Кърк се задавя от този отявлен расизъм. Как може да наричам негъра негър!
— Е, аз ще тръгвам, чака ме работа — промърморва той, и бързо, без да се сбогува, се отправя към автобуса. Да знаехте само, скъпи граждани на великата страна, колко смешни и глупави са комплексите ви…
И на мен ми е време да вървя. Вдигам ръка — и от ъгъла моментално потегля едно такси.
— Компанията „Дийп-разводач“ се радва да ви поздрави! — казва шофьорът. Като по поръчка — той е чернокож, и аз с тих смях се качвам в колата.
1
Пътуваме доста дълго, „Дийп-разводач“ се свързва с компанията „Поляна“ през цял куп междинни хостове. Компютърът ми не е чак толкова мощен, че да поддържа пълноценно цялата сграда, където съм наемател на самия себе си, затова „Поляна“ е разположена на някакъв нает сървър в Белорусия, струва ми се. Не е много скъпо и е достатъчно сигурно, нямам намерение да променям това положение дори след като сменя „пентиума“ с пълноценна машина.
По пътя се забавлявам, като правя заобикалящия свят ту истински, ту нарисуван. Това ми се удава вече без каквито и да било усилия. Нещо повече — аз започвам да променям възприятието си за пространството на фрагменти. Нарисувана кола изпреварва нашата, истинската. Истинско момиче върви по нарисувана улица. Стоят и разговарят двама младежи — единият е жив човек, а другият — анимация.
Дори да е лудост, това ми харесва.
Превръщам волвото, с което се движа, в нарисувано и показвам ръка от прозореца. Леко налягане върху кожата — и дланта усеща вятъра.
Невероятно!
Светът наоколо принадлежи на чужди сървъри. Аз съм транзитен пътник, пък и нищо чудно дори да е невъзможно да се стигне тук по обичайния начин… ала аз мога всеки миг да изляза, да изпадна от движещата се с бясна скорост кола! Нещо се е изместило, нещо се е преобърнало с главата наопаки. Вече не се потапям в дълбината, а живея в нея!
На един квартал разстояние от дома си моля шофьора да спре. Добре познавам района, той е притежание на две-три големи руски банки. Разбира се, неофициално, финансистите не намират особен смисъл в този род „инвестиции“, което обаче не пречи на програмистите от банковата сфера да си уреждат апартаментчета, чиито разноски се поемат от работодателите. Пък и кой шеф от кастата на руските новобогаташи ще се усети, че неговите компютри не само изравняват дебитите с кредитите, но поддържат и част от площта на Дийптаун?