Выбрать главу

— Да тръгваме? — предлага водачът.

Мълча.

Брадатият мълчаливо дава газ и колата подскача право към вратата. Секунда преди сблъсъка тя се отваря и ни пропуска вътре.

Това наистина е склад.

Рафтове покрай стените, кутии с ярки етикети на известни фирми. Страшно много хубава стока. Или сме във филиала на крупен дилър, или — което е доста по-вероятно — в свърталище на крадци.

Вратите вече са разблокирани. Сега функциите на колата се изпълняват от стените на това помещение. Връзка с Вики все така няма.

— И така? — измъквайки се от „Ланчата“, питам аз. — Какво искате?

Водачът гледа покрай мен. Това е глупаво, но аз се обръщам.

В ъгъла на склада стои човек без лице.

Черен шлифер до пода, на гърдите — сребърна карфица във вид на роза, къдрава коса — някак пепелява, но изглежда съвсем естествено. А вместо лице — сива мътилка, нещо като кондензирана мъгла. Тези фокуси са забранени по улиците на града, но не и вкъщи. Само че защо ще го правиш? Ако не искаш да те разпознават — вземи си стандартно лице от комплекта на „Windows-Home“ или на друга операционна система. Там ги има колкото си искаш.

Но липсата на лице, съчетана с толкова необичайно облекло, си е чиста глупост.

Макар че е ефектно.

— Остави ни, Семьон — казва човекът без лице.

Водачът кимва, обръща се и потъва сред лабиринта на рафтовете. Крачките му постепенно затихват и аз забелязвам, че тук има прекрасно ехо.

Вероятно за да не можеш да се придвижваш незабелязано.

— Ти си дайвър — казва човекът без лице.

Ама разбира се. Традиционното за деня — пак се опитват да ме изловят. За трети път.

Бог обича троицата…

— Възможно е. А вие вероятно сте Бил Гейтс — отговарям.

Дори да се усмихва, няма никакъв начин това да се разбере.

— Възможно е.

Да бе. Ще тръгне собственикът на „Майкрософт“ да излавя дайвъри из мрежата. Първо, той прави пари по по-традиционни начини и второ — не говори руски. Макар че… кой знае доколко съвършени са програмите-преводачи? Дървените интонации са пасиви, присъщи на масовите и евтини програми.

— Хайде стига сме се будалкали — казвам аз. — Решихте, че съм дайвър, нали? И ме домъкнахте при себе си за разпит. Боя се, че ще се разочаровате.

— Днес сутринта двама хакери, единият от тях — несъмнен дайвър, открадват в квартал Ал-Кабар файл с технологията за производство на ново лекарство — човекът без лице е търпелив и педантичен. — Не знам колко им е било обещано за работата, но за щастие господин Фридрих Урман уведомил дайвъра, че точната цена би била сто хиляди. По-нататък следват психологически допускания. Например, че дайвърът ще се отърве от горещата информация незабавно. Например, че ще поиска от купувача именно сто хиляди. Например, че ще преведе парите в много надеждна сметка.

Не, не може да бъде… В банките работят професионалисти. Не биха могли да ме проследят.

— Да допуснем също така, че двамата хакери си разделят поравно получената сума. И тук вече става интересно, приятелю мой. Трансферът на пари от една банка в друга е нещо, което в Дийптаун се случва всяка секунда. Но трансферът именно на петдесет хиляди… и то между частни лица… Номерата на сметките остават тайна, но мястото, където е направена подялбата, е по-установимо. Следите ли мисълта ми?

Така значи. Всичко е много просто.

Бройкали са ме още от „Трите прасенца“. Роман си отиде моментално, а пък аз реших да се поразходя.

Сега ще си плащам за глупостта.

И за какъв дявол разделих с него парите поравно?

— Много интересна история. И какво общо има с мен?

Макар събеседникът ми да няма лице, аз знам, че той се усмихва.

— Трябва да се губи достойно, господин дайвър.

Аз още не съм загубил, но той не го знае…

— Разбира се, дайвърът е дайвър, защото не могат да го изловят във виртуалността — казва човекът без лице. — Какво са за вас програмните бариери? Съсредоточавате се — и шмуг вкъщи… за да се изключите ръчно.

Аха. Благодаря за съвета. Тъкмо тогава ще ме проследят, в момента на прекъсването на връзката…

— След денонощие, когато на компютъра ми се задейства таймерът за безопасност — крещя аз — блестящата ви идея ще се разпадне на прах и ще съжалите за глупостта си! Аз съм честен човек, плащам си данъците! Ще вдигна на крака цялата полиция на Дийптаун!

— Възможно е, въпреки че вероятността е нищожна — казва човекът без лице. — Какво пък, ако се убедим, че сте честен хакер — в последните думи има голяма доза сарказъм, — към вас няма да има никакви претенции.