— Да — отговарям аз, без да откъсвам поглед от екрана. Виждам младо момче с гащеризон и пистолет. От какво ли се е уплашил човекът без лице? Защо смята, че случващото се е безпрецедентно? Защо дава като награда за една толкова елементарна задача Медала за Всепозволеност? — Вили, а да са ставали други странни неща?
Плахо започнах да се надявам, че е ставало дума за съвсем друга задача.
— Не.
— Нищо?
— Нищо-нищо! — Гилермо разперва ръце. — Ние се притесняваме за клиентите си. В „Лабиринта“ всичко е под контрол.
Гледам екрана и чакам.
— Тъй… — с любопитство казва Агире. — Тъй-тъй… Сутринта са опитали да го изведат още два пъти. И през деня… три пъти. Нищо не става.
— А вие не сте знаели, нали? — не успявам да сдържа сарказъма си.
— Ние не пречим на инициативата на служителите си — с достойнство отговаря Гилермо. — Засега ситуацията не е критична.
Прав е, разбира се. Но у мен се пробужда лека, неясна тревога. Кой е загазилият геймър? Президентът на Щатите, римският папа, Дмитрий Дибенко?
— Кой е той? — питам наслуки.
Гилермо повдига рамене:
— Не се знае…
— Не контролирате ли потребителите?
— Ние сме развлекателен център, а не КГБ — с кеф отговаря той. — Информацията може да се открадне. Как мислите, дали някой солиден директор на корпорация или арабски шейх ще се зарадва на вестникарска статия за похожденията му в нарисувания свят?
— Голяма работа…
— За вас може да не е. Ама обикновените хора ще се смеят. А солидните хора хич-хич не обичат да им се присмиват!
— Можете ли да го изключите ръчно?
— Как?
Наистина, как? Дори да проследят линията, през която геймърът е влязъл в „Лабиринта“, и да прекъснат връзката — това не променя нищо. Той или ще увисне в пустотата, или светът наоколо ще замре като снимка, а какво точно ще стане — това вече ще реши неговото подсъзнание. Същото е като да скриеш давещия се под плътен похлупак, за да не притеснява останалите плувци.
— И все пак проследете канала му… — казвам аз.
— Твърде сложно е. — Гилермо изразително сочи към града зад прозореца. — Там геймърите са две хиляди и трийсет и шест… извинете, вече са две хиляди трийсет и пет души. Това са две хиляди трийсет и пет, не, вече станаха и седем… линии! Всичко това постъпва на двайсет и осем основни сървъра, после се разделя на нива, обработва се от наши и наети машини по всички континенти. Ние използваме четири спътника за синхронизация на обмена на данни. В „Лабиринта“ може да влезе и абонат на Интернет, и неорганизиран потребител, който е набрал един от седемстотинте телефонни номера на компанията…
— Ясно — казвам аз. Все пак Неудачника може да бъде проследен. Но това развлечение ще струва толкова скъпо, че е безполезно да навивам Гилермо. — Можете ли да викнете дайвърите си?
— В момента не са в мрежата.
Също разбираемо. Ако наистина са се опитвали да измъкнат Неудачника, сега просто къртят. Единият в Украйна, другият в Канада. Може би псуват насън.
— Добре — решавам аз. — Може ли веднага да отида на трийсет и трето ниво?
Гилермо отмества поглед.
— Отдавна ли сте играли? Запазени ли са записите ви?
— Не…
— Тогава ще ви се наложи да тръгнете от самото начало.
Виж това не го очаквах.
— Какви тия дивотии? Всички игри имат служебни канали за придвижване между нивата! Да не би вие да сте изключение?
— Да.
— Но защо?
— „Лабиринта“ има солиден награден фонд за рекордна бързина на преминаване на отделно ниво или на цялата игра.
— Спомням си, е, и какво… какъв е фондът?
— Голямата награда е половин милион долара. Парите са за онзи, който премине всичките нива и унищожи Принца на Пришълците за четирийсет и седем часа и петдесет и девет минути — в гласа на Гилермо започва да звучи рекламна тържественост.
Леле-мале…
Защо не съм геймър?
— Сумата е огромна — кой знае защо подчерта Гилермо. — Нали? Всички кодове, даващи на геймъра безсмъртие или пълен арсенал и екипировка, ще бъдат разкрити, щом става въпрос за половин милион. Всички служебни канали ще бъдат намерени и използвани. Би ни се наложило да изплащаме често тези суми… по-точно — никога да не ги изплащаме.
— Но тогава как работят вашите дайвъри?
— Те предварително са преминали „Лабиринта“. Имат записи във всички нива, на всички опасни места. Две-три минути — и са там, където се налага да бъдат.
Хубаво начало.