Леле божке, наистина има за всеки по нещо! Подтикнат от любопитство, потривам снимката с пръст. Бабишкерата се съживява. С кокетна усмивка започва да ситни някакъв танц и да разкопчава роклята.
Ти май си се чалнала, бабо…
Слагам кафявия албум върху розовия и избухвам в смях. Охранителят в ъгъла ме гледа накриво, но си трае. Не се стърпявам и го питам:
— Намират ли се… клиенти?
Ръгвам с пръст кафявото кадифе. Охранителят сдържано кимва.
Виолетов албум. Въртя го в ръце, но абсолютно нищо не ми хрумва. Притеснено надниквам да видя първата страница — ами ако е с дядовци?
Козичка.
Имам предвид коза. Почти козленце. Беличка, с къси остри рогца.
Вече не се смея, не ми останаха сили. Няма начин козата да бъде потопена във виртуалността. Значи или е човек-оператор, или е програма… имитираща секс стереотипите на млада развратена коза.
Бабо, я вземи да издоиш козата.
Остават три албума — бял, зелен и жълт. Отварям белия, незнайно защо измъчван от мисли за елфи, ангели и други ефирни създания. Не познах. Просто жени. Както си му е редът, на първата страница се мъдри прочута манекенка с вечерна рокля на Карден.
Добре, роклята ще я разгледаме после. Претеглям в ръце зеления албум. Какво друго остана от онова, което е подвластно на могъщите еротични фантазии? Децата, разбира се. Отварям албума. Аха. Малолетен милионер, киноактьор и любимец на застаряващите домакини. Я помогни на бабата да издои козата, момченце…
Жълтия албум. Пак отгатнах. Лицето на девойката ми е смътно познато, май също беше актриса. Реквизитът е трепач — прострял се до хоризонта плаж, къпещ се в лъчите на изгрева. Вместо да се припичаш, малката, я вземи занеси кофата с току-що надоено мляко в къщата.
След като приключвам с „най-всякаквите“ оферти за забавления, аз си наливам чаша вино. Кимвам недвусмислено към купчината албуми с нетрадиционни партньори, охранителят мълчаливо ги взима и ги изнася.
Трябваше оня с животните да го разгледам по-добре. Интересно, дали има млади крокодилки и лебеди на зряла възраст като Мадам? Всъщност, дори да няма, въпросът ще бъде уреден по молба на клиента. Ако щеш и зелен октопод или женски питбул.
Започвам да преглеждам бялата книга, като от време на време карам девойките да правят стриптийз. Изборът е смайващо богат. Кинозвездите и манекенките се изчерпват доста бързо, после се занизват непознати лица. Непознати, но симпатични. Не се сдържам и поглеждам в самия край на албума.
Бял лист и надпис: „Нарисувай своето щастие.“
Да, оттук никой няма да си тръгне с празни ръце.
Започвам по-бързо да прелиствам албума. В края на краищата, има по-икономични начини да разглеждаш голи мацки, не е задължително да го правиш в дълбината.
Негърка с набедрена превръзка, ескимоска с кожи, полегнала на рогозка корейка, полинезийка с пръстен на носа. Във виртуалността няма расизъм.
Прелиствам още по-бързо. Страница, втора, трета…
Вики.
Замръзвам, вперил поглед в девойката, която ми се усмихва всяка сутрин.
100
Мадам се появява безшумно, като призрак.
Сяда до мен и пита:
— Да ви налея ли още вино, Стрелец?
Кимвам. Сигурно доста време съм седял и съм гледал Вики. На снимката е вечерен полумрак, тя седи на парапета на дървена веранда, зад гърба й се виждат тънка ивица гора, тумбест фенер, светещ с бледа жълта светлина сред избуялата трева, черно огледало на басейн.
— При нас идват най-различни клиенти — замислено казва Мадам. — Някои си падат по кинозвезди, а някои по козичките…
Лека иронична усмивка.
— Кое е това момиче? — питам аз.
Мадам ме гледа с недоумение.
— Има ли реален прототип?
Стопанката на бордея се притиска към рамото ми и дълго гледа снимката.
— Нямам право да отговарям на такива въпроси, Стрелец. Пък и не знам. Тук има хиляди лица. Много от тях могат да ви се сторят познати, Стрелец — лека усмивка, — но това е случайно. Тя ви напомня за някого, така ли?
— Да.
— Някой реален?
— Не съвсем… — прекъсвам едностранната си откровеност. — Мадам, мога ли… да се срещна с тази девойка?
— Разбира се — погледите ни се кръстосват, лицата ни са близо, в очите й се четат ирония и присмех. — Десет долара на час. Четирийсет долара на нощ. Цените ни са умерени. Достъпни за всеки хакер.
— Вие сте жестока — казвам.
— Да. Ставам жестока, когато ми се стори, че някой симпатичен младеж започва да превърта.
Изваждам кредитната си карта.
— Четирийсет долара ли?
— Да.
Тя тегли парите. След кратка пауза казва:
— Чуйте една история, Стрелец… Имало едно малко глупаво момиченце, то ходело на лекции, подскачало из дискотеките, флиртувало с момчетата. И обичало един певец. Тоя певец често го давали по телевизията, постоянно го интервюирали и слагали снимките му по кориците на лъскавите списания. Той пеел добре, пеел за любовта. Момичето много вярвало в любовта.