— Ами козичките, те къде пасат?
Засмиваме се и двамата едновременно, напрежението спада.
— Това е програма — признава си Вики. — Пробвахме се да слагаме тела на животни, но не можем да докараме адекватно поведение. Клиентите за тая услуга са малко, но за сметка на това имаме всичко. Всички видове фантазии.
Разливам шампанското по чашите, чукваме се.
— Става — казва Вики.
— Да, супер е — съгласявам се аз и оставям изпразнената чаша.
— Щом е „Абрау Дюрсо“, значи няма как да е лошо. Имах предвид теб, когато казах „става“. Чудех се как ще се държиш в такава компания.
— А какво толкова има? — произнасям аз с гласа на човек, който всеки ден се весели в компанията на проститутки и хомосексуалисти.
Вики размишлява.
— Не, ти още не мислиш така — казва тя. — Но нищо. Важното е, че се съгласяваш на думи. Значи ще се принудиш да повярваш в това наистина.
— Може ли? — Компютърния Маг стои до масата, някак невъзможно прегънат и направил умолителна гримаса. — Не говорите ли за мен? Не преча ли? Може ли да седна?
— Сядай… — обречено въздъхва Вики. Мага се пльосва на свободния стол, с фокуснически жест вади зад гърба си чаша и още една бутилка. Някакъв бананов ликьор.
— Благодаря, Викче! — казва той. — Вече си мислех, че ще тъна в самота! Искаш ли?
Вместо отговор Вики си налива още шампанско. Аз също се отказвам от ликьора. Мага го изплисква в чашата си.
— За запознанството! — казва той. — Аз съм Компютърния Маг!
— Аз съм Стрелеца — отговарям машинално.
— Оу! — Мага се отдръпва на стола си. — Не ме убивай! Нима си оня пич, дето от два дни тормози „Лабиринта“? Вики, моите поздравления, запознала си се с много як дуумър! Всички плачат от него! Той убива и убива, наляво и надясно!
— Вярно ли е? — пита Вики.
Кимвам.
— Никога не бих предположила — казва Вики.
— Трябваше и аз да те изненадам с нещо.
— Виж какво, Стрелец, не прави повече бели в „Лабиринта“! — възкликва Мага. — Че ще взема отпуска от Мадам, ще дойда там и ще помеля всичко. Общо взето съм кротък, но като ме хванат бесните — кошмар! Трябва трима да ме озаптяват, че двама са малко! Веднъж например…
— Маг — казва Вики. — Ние си говорим. Имаме сериозен разговор. Побъбри си с Тина или с Ленка.
Мага тъжно кимва.
— Ето, винаги става така… Тръгвам си, тръгвам си. Никой не ме обича…
— Знаеш, че много те обичам — казва Вики. — Но Тина е в депресия от вчера. Разсей я, ти го можеш това.
— Без проблем! — засиява Мага. Взема със себе си бутилката и с подскоци поема към масичката, на която пищна брюнетка съсредоточено пие водка.
Само поклащам глава.
— Тук си имаме собствен малък свят — казва Вики. — Достатъчно тих и спокоен. Между другото, тук всички момичета се появяват само в базисните си тела. Не в тези, които слагаме за клиентите.
— Значи това е основното ти тяло във виртуалността?
— Да.
Правя следващата крачка.
— И името също? Вики ли се казваш?
— В дълбината — да. Точно затова ти позволих да дойдеш, защото го позна.
Тя тъжно се усмихва.
— Отначало дори помислих, че си някакъв шпионин, хакер или дайвър, че си разкрил моята самоличност…
Сърцето ми започва да бие бясно.
— А сега вече не мислиш така?
Вики повдига рамене:
— Кой знае? Но ти ми харесваш. Иска ми се всичко да е съвпаднало от само себе си. Изненадващо и красиво.
Не успявам да отговоря, щорите на вратата се разтварят, за миг се показва личицето на някаква девойка:
— Наташа, Тина, хайде идвайте. Зеления и жълтия албум.
Пищната девойка, при която вече се е настанил Мага, мята бутилка към вратата. Вики се надига:
— Елис! — тихо, но ясно произнася тя. — Смени Тинка!
Едно момиче на съседната маса кимва, но Тина вдига ръцете си в знак на протест:
— Аз съм наред, Вики.
Тя говори през програма-преводач, но даже и така се долавят нотки на умора и яд.
— Ще поработя като малолетна. Всичко е наред. Вчера Каскетчо ме изкара от нерви.
Един от гейовете става, минава бързо между масите. Прегръща Тина през раменете, шепне й нещо, кара я да седне обратно. Въпросително поглежда Вики.
— Добре, Анджей — съгласява се тя. — Благодаря.
Геят и едно от момичетата излизат през вратата. Вики сяда, изпива шампанското на екс. И неочаквано казва със свистящ шепот:
— Пръчове. Всички вие, мъжете, сте пръчове.
— Кой е тоя Каскетчо? — питам.
— Клиент. Постоянен. Обикновено с него работя аз, но вчера… бях заета.
— С мен?
— Да — сурово казва Вики. — Момичетата не трябва да работят с него, после не са на себе си.
— А какво иска?
— Червения албум.