— Доскоро — казвам на реката, на вятъра, на есенната гора. Тръгвам към изхода.
Ако се поразходя до „Лабиринта“ пеша, поне ще убия времето, което ми остава.
А дайвърите ще приключат с опитите си да спасят Неудачника.
Не знам защо съм сигурен, че нищо няма да постигнат.
1010
Първото, което виждам при излизането ми на трийсет и трето ниво, е излегналият се върху моравата Анатол. Веднага ми минава през ума, че всеки си намира майстора. Но Анатол надига глава и ми маха с ръка.
Неудачника също е на мястото си — в своето ъгълче.
— Ей, Стрелец! — Анатол явно няма намерение да сменя хоризонталното си положение с вертикално. — Я ела насам!
Сядам до него и питащо кимвам.
— Ние искаме да се откажем от тази… — Анатол кимва към Неудачника — задача.
Мълча. Нека да се изкаже докрай.
— Не вярвам в кармата — казва Анатол. — Ако мъкнеш човека към изхода, внимателно, сякаш е кристална ваза, а той се гътне — значи той самият го иска.
— Тоест?
Анатол снижава гласа си до шепот:
— Слушай, ти си имаш свои причини да го спасиш… опитай. Но първо помисли — той вече две денонощия е в дълбината. Виждал ли си такива юначаги по-рано?
— Да.
— С пресипнал глас, походка на автомат, разбиращи всичко чак като им се повтори три пъти… Загряваш ли?
Поглеждам към Неудачника и поклащам глава.
— Значи той яде и пие. Ходи до кенефа. Ориентира се какво става.
Анатол се надига и прикляка.
— Стрелец, тоя пич ни взема за идиоти. Или е тук по заповед на дирекцията — проверява как работим, или е дайвър, също като нас. Или е и двете наведнъж.
Нямам какво да кажа — Анатол, разбира се, е прав. От гледна точка на нормалната логика не може да има други варианти. Но аз в последно време нещо не са разбирам с нормалността.
— Крейзи отиде в дирекцията — казва Анатол. — Или ще си признаят, че са организирали проверка на способностите ни, или нека не искат от нас невъзможното.
— Те ще решат, че Неудачника е дайвър — съгласявам се аз.
— Абсолютно!
— Това е много удобна версия, Анатол. Дайвър-шегаджия, който е решил да се погаври с индустрията за развлечения и с колегите си… Нали не върви да се блокира целия „Лабиринт“ заради подобна дреболия.
— Стрелец, влачих го през цялото ниво — уморено казва Анатол. — В огледалната зала избих всички гвардейци.
Кимвам. С неговото снаряжение и опит това е напълно възможно.
— Знаеш ли какво стана после? — в гласа на дайвъра се прокрадва озлобление. — Той изпусна винтовката. И тя го гръмна право в челото!
Мълча. Какво да кажа?
Неудачника не иска да излиза от нивото…
— Нямам сили вече… — Анатол плюе върху моравата. — Не мога вече да го гледам тоя скапаняк, камо ли да го спасявам.
— Нищо не се прави без цел, Анатол.
— Тогава какво цели той? А? Ще ти кажа! Иска да скъсаме договора! За да се вреди той на топлото местенце! Сам… или в двойка с още някой. С дайвър, който уж ще го спаси!
Той ме гледа в очите и аз приемам предизвикателството.
— В двойна игра ли ме обвиняваш?
Дайвърите не си подливат вода взаимно. Прекалено малко сме. Точно затова беше създаден Кодекса, точно затова се събираме три пъти годишно — като пренебрегваме предпазливостта и взаимното недоверие.
Ако дайвърите в Дийптаун започнат да уреждат сметки помежду си, ще пострада цялата мрежа. А животът на мрежата е над всичко. И без това тя си има достатъчно врагове в реалния свят.
— Не знам — Анатол извръща поглед. — Може би не. Извинявай. Но тебе също те работят. Кой ти поръча да спасиш Неудачника?
— Анонимно лице. Имам канал за връзка с него, но се страхувам, че е еднократен и прекалено добре защитен.
— Възможно ли е този анонимен да е дайвър?
Свивам рамене.
— Прави си изводите сам. Ние вече се изложихме, ти нашумя из целия „Лабиринт“, но също ще се издъниш. Тогава ще довтаса някакъв чичко от майната си, ще измъкне Неудачника и ще си уреди договора.
Анатол става, разкопчава бронираната жилетка на гърдите си и делово предлага:
— Стреляй.
— Какво?
— Убий ме. Така ще можеш да вземеш цялото ми снаряжение. Или смяташ да воюваш с двуцевка?
Колебая се и Анатол клати глава:
— Е, Стрелец, и ти си същия като Неудачника…
Допира плазмагъна до гърдите си, стреля. Кратък взрив, плисва кръв, но той още е жив. Дайвърите на „Лабиринта“ имат огромен резерв от сили.
— Твойта мама! — хрипти Анатол и се прострелва повторно.
Бронираната жилетка е оплескана яко с кръв, но гледам да не се впечатлявам. Свалям доспехите, нахлузвам ги, събирам оръжията, мунициите, боеприпасите.