Всъщност аз няма с какво да избягам — дошъл съм абсолютно невъоръжен.
— Оставете ни насаме — продължава да раздава заповеди Урман.
Охраната се подчинява безпрекословно.
— Благодаря, Фридрих — казвам аз.
Урман мълчаливо кимва и сяда в едно от креслата. Настанявам се до него.
— Пласирахте ли… ябълчицата?
— Да, благодаря.
— Радвам се за вас.
Май не умира от яд. Което ме кара да застана нащрек.
— Надявам се, че това не е объркало много финансовото положение на корпорацията?
— Не. Не много.
Въпросително поглеждам Урман.
— Предишния път забравих да ви съобщя, че превъзходното лекарство има един недостатък — отбелязва Урман. — Страничен ефект. Открихме го съвсем случайно… предполагам, че господин Шелербах и „Транс-Фарм-Груп“ няма да се натъкнат на него.
Става ми неуютно.
— Не се измъчвайте, дайвър, проверката дали лекарството е безвредно не е влизала в задълженията ви — казва Урман и се засмива. — Между другото, нищо смъртоносно… не е раков тумор, нито има тератогенен ефект. Но пациентите ще са недоволни.
Хората от Ал-Кабар са се застраховали… Интересно, какъв ли е страничният ефект на лекарството за настинка? Позеленяване на кожата, импотентност, оплешивяване? Урман няма да ми каже.
Какво пък, до края на дните си ще лекувам настинката с аспирин.
— Добре, да забравим взаимните обиди! — великодушно предлага Урман.
Кимвам.
— Както споменах, имам за вас интересно предложение — казва директорът на Ал-Кабар. — Постоянна работа.
— Не.
Гледаме се в очите. Казват, че те са огледало на душата. Само че имат ли души виртуалните ни тела?
— Някои дайвъри имат постоянни договори — забелязва Урман. — Значи… не е забранено?
— Не е забранено. Но има разлика дали работиш в център за развлечения или бюро за виртуално разследване, или за вас. След месец, два, три — ще откриете кой съм.
— Толкова ли се страхувате от известността?
— Разбира се. Ние сме алхимици на виртуалния свят. Магьосници. А нито един нормален човек не би пуснал алхимика от комфортната подземна тъмница. За да не изобрети барут за враговете.
— Тъжно… — Урман не се опитва да спори. — За много неща сте прав, господин руски дайвър… Че сте руснак — поне това го знам, извинявайте. Гласът ви беше анализиран — това изобщо не е програма-преводач.
И аз не споря с него. Толкова приятен и дружелюбен разговор. Толкова сме лоялни един към друг — направо красота.
— В такъв случай ви предлагам еднократно сътрудничество! — весело казва Урман. — Работата е лесна, а заплащането ще е добро.
— Мислите, че е толкова лесно да бъде измъкнат Неудачника от „Лабиринта“?
Право в целта! Стопроцентово! Лицето на Урман трепва, след което той овладява емоциите си, но не и тика под лявото око. Едно на нула, не!… пет на нула!
— Ще ми обясните ли какво имате предвид? — неубедително пита господин директорът.
— След вас.
Сега или ще ме убият, или ще сложат всички карти на масата.
Все пак Урман умее да пази самообладание.
— Една от областите на дейност на нашата корпорация е демографският контрол на Дийптаун.
Поклащам глава — не разбирам…
— Броят на населението във виртуалността — във всеки един момент. С точност до човек. По райони, здания, пространства в пространството — като нашето.
— Защо? И с какво право?
— Това беше общо решение, прието още преди година — свива рамене Урман. — Сравнение между натоварванията на отделните сървъри, съгласуване с времето на денонощието — всичко това позволява да се координира работата, да се направи по-евтино използването на виртуалното пространство. „Америка Онлайн“ е сред от основните поръчители, по-дребните компании също се присъединиха.
Отново ме подвежда пренебрежението към общодостъпната информация.
— Извършвахме контрола според броя на входно-изходните сигнали на сървърите — продължава Урман. — Много просто и сигурно. Много оперативно. Сървърите се отчитат на всеки две минути. Не се нарушават правата на никой, но знаем общото количество хора, които се намират във виртуалността. Това не е шпиониране, а просто статистика.
Кимвам.
— Успоредно с това се контролира количеството обработени от компютрите обекти във всеки район — продължава Урман. — По този начин знаем колко хора се намират в една или друга област на пространството. И това отчитане се извършва на всеки две минути. Съвсем елементарно е, че ако се сумират активно действащите обекти от всички райони, ще се получи едно вече известно число — броят на хората, влезли в дълбината.