— А вие толкова ли копнеете да го преобърнете?
Фридрих е сериозен.
— Когато светът се преобръща, приятелю, най-важното е пръв да заемеш челна стойка.
Мълча — нямам какво да кажа. Ще искам ли да влизам в дълбината без компютър? Без Вики зад гърба си? Без страха от вирусни оръжия? Без смущенията на телефонните линии и вечната надпревара за по-висока скорост на модемите?
Смешен въпрос, разбира се, че ще искам. Само че не вярвам в такива неща.
Но много искам да повярвам.
— Доколкото знаем, опитите да бъде изведен Неудачника от дълбината са правени от дайвърите, работещи в „Лабиринта“? — небрежно казва Урман.
Кимвам. Разузнаването им си го бива. Какво ли не правят доларите, употребени в подходящ момент и в необходимите количества?
— А също някой си Стрелеца — допълва Урман. — Вероятно, също дайвър?
— Да. Това бях аз.
Урман кимва.
— В такъв случай очаквам обещаните обяснения.
Сигурно ще е най-добре да прошепна под носа си „дълбина, дълбина…“ и да изчезна. Но как да го направя след откровеността на Урман. Дупка в черепа — това наистина е по-лесно, отколкото дупка в жизнените принципи…
— Скоро след първата ни среща бях принуден да се срещна с него от…
Урман повдига вежди.
— Точно така, бях принуден от човек, чието име не знам. Той ми предложи да се справя с възникналата в „Лабиринта“ ситуация. Не ми обясни подробностите. Едва по-късно разбрах, че е ставало дума за Неудачника.
— Ние го наричаме „Плувеца“ — отбелязва Урман. — По аналогия с вас, господа дайвъри.
— По принцип това е всичко — казвам. Не обичам да ме прекъсват.
— Обещаха ли ви награда?
— Да.
— Голяма ли?
— Много… — Не се сдържам и добавям: — Страхувам се, че не можете да ми предложите по-голяма.
Урман е много сериозен — разговорът е приел делови обрат. Но засега не спори за възможности и не се наема да доказва колко велики са Ал-Кабар.
— Как ви намери този човек? И защо избра точно вас?
— Организирал беше хайка за дайвъри. А аз се поиздъних.
— Имате ли предположения относно неговата самоличност?
— Никакви — честно казвам аз. Но явно не достатъчно честно, защото Урман мълчи и въпросително ме гледа в очите. Възможно е думите ми да се проверяват с детектор на лъжата и някой да съобщава на Урман резултатите от проверката…
— Само една подробност. Той знаеше за посещението ми… при вас. И беше добре осведомен за нашия разговор. Знаеше и това, че искате да ми предложите работа.
Урман понесе удара. Малко ли ги е понасял през живота си? Но върху маската на спокойствие трепери един клепач. Не е приятно да разбереш, че под носа ти има шпионин.
— Благодаря ви, дайвър.
Усмихвам се снизходително. Какви дреболии… Нека двата паяка се посуетят в паяжините си…
— Можете ли да ни кажете нещо за Плувеца?
Свивам рамене.
— Нищо особено. Най-обикновен човек. Понякога се появява усещането, че има дийп-психоза, прекалено сериозно се отнася към случващото се. Но иначе е напълно адекватен.
Урман кимва. Изглежда, те са успели стабилно да се закачат за компютрите на „Лабиринта“ и наистина контролират събитията. Това ме кара да попитам:
— Опитахте ли все пак да проследите сигнала на Неу… на Плувеца?
— Няма никакви сигнали.
Или Урман също страда от болезнена откровеност, или има интерес окончателно да ме убеди…
— Сървърите на „Лабиринта“ не предават данните на Плувеца. В никоя от посоките. Той… броди из нивото самостоятелно.
Значи е истина. Това за човека, влязъл директно в дълбината?
— Администрацията на „Лабиринта“ все още се опитва да проследи канала му за връзка — подхвърля Урман. — Но след пет, максимум — осем часа, според данните на експертите ни, там ще стигнат до същите изводи като нас. Тогава ще започне истинската паника.
Представям си. Ще изолират нивото, а вероятно ще разкарат геймърите и от целия „Лабиринт“. Спешно ще пробият преки проходи до трийсет и трето ниво — това, че засега няма такива, съвсем не означава, че е невъзможно да бъдат създадени. Ще изключат всички чудовища, даже ще замразят всички здания — да не би случайно Неудачника да го фрасне някоя паднала тухла. Тълпа психолози, хакери, чиновници, Анатол и Дик — всички те ще нахлуят в опустялото ниво. Ще обсипят Неудачника с грижи и ласки, ще го понесат на ръце към изхода…