Халифа се усмихна.
— Благодарение на теб светът е едно малко по-добро място, Мохамед.
Сария сви рамене и превключи на скорост.
— Някой трябва да го прави — каза той и потегли по неравния път. До него Халифа затършува в жабката за резервен пакет цигари.
Йерусалим
След като Шмелинг приключи с предварителния оглед, тялото беше прибрано в чувал и натоварено в линейка, за да бъде откарано в Националния център по съдебна медицина в Тел Авив, известен повече като Абу Кабир. Леа Шалев и Биби Клецман тръгнаха обратно към участъка. Бен Рои се задържа още двайсетина минути, за да претърси багажа на жената, след което също си тръгна, оставяйки криминалистите да продължат с търсенето на отпечатъци из параклиса — задача, която най-вероятно щеше да им отнеме целия ден.
— Искате ли да ви пратя няколко бири? — попита той на излизане.
— За бога, човече, това е местопрестъпление!
Бен Рои се усмихна. Криминалистите бяха прочути с две неща — маниакалното си внимание към детайлите и пълната липса на чувство за хумор.
— Блинци? — предложи той. — Фалафели?
— Разкарай се!
Бен Рои се изкиска, мина през катедралата и излезе в галерията, където си взе пистолета и го прибра в кобура. Дъждът беше спрял и небето започваше да се разчиства.
Тук-там през облаците се виждаха сини жилки, подобни на пукнатини в ледовете на Арктика. Загледа се нагоре, вдишвайки свежия въздух. После погледна часовника си и се върна до остъкленото помещение при входа. Тримата мъже с каскетите още бяха скупчени пред монитора. Нава Шварц все така стоеше зад тях. Бен Рои пъхна глава през вратата.
— Как върви?
— Още преглеждаме — отвърна Шварц. — Имат над трийсет камери, така че ще ни отнеме още поне два часа.
Бен Рои влезе и погледна екрана. Десетина прозореца показваха различни части от комплекса — дворове, алеи, врати, стълбища, тунели — град в града, свят в света. На едната картина група млади мъже с черни раса вървяха по калдъръма на огромен площад. Изчезнаха от поглед, после се появиха в засводения проход пред портиерната. Бен Рои вдигна глава, докато минаваха покрай тях към портата, най-вероятно на път за семинарията надолу по улицата.
— Колко хора живеят тук? — попита той, след като групата отмина.
— В самия комплекс са триста или четиристотин — отвърна един от каскетите, едър мъж с набола брада и пожълтели от никотин пръсти. — Плюс още няколкостотин по съседните улици.
— И това единственият вход ли е?
Мъжът поклати глава.
— Има общо пет порти, макар че използваме само две. Онази там… — той махна на югозапад — … е за учениците. Отворена е между седем и четири. И тази тук.
— Която се затваря…?
— Точно в десет вечерта. След това никой не може да влезе или излезе до сутринта.
Бен Рои погледна тежката, обкована с желязо дървена врата, после отново се обърна към екрана. Един от униформените при входа на катедралата разговаряше със свещеник с черна роба и островърха качулка. Като че ли се разправяха, свещеникът дърпаше полицейската лента и жестикулираше. Свещеници, монаси, равини, имами — бяха им дошли до гуша. Това бе една от радостите да си полицай в най-свещения град на света.
— Катедралата също ли затваря в десет? — попита той.
— Обикновено е отворена само за службите. От шест и половина до седем и половина сутринта и от три без петнайсет до четири без петнайсет следобед.
— Обикновено?
— През последния месец по нареждане на Негово Преосвещенство архиепископ Петросян вратите остават отворени до девет и половина.
Бен Рои се намръщи.
— Защо?
Мъжът сви рамене.
— За да се даде повече време на молещите се.
Тонът му беше равен, без да показва одобрение или неодобрение към едикта на архиепископа.
Бен Рои се загледа в екрана. Друг свещеник с островърха качулка се включи в разправията пред катедралата. Намесиха се още полицаи и като че ли конфронтацията взе да ескалира. Бен се запита дали да не се върне и да помогне за успокояването на ситуацията, но реши, че и без това си има достатъчно работа. Помоли Шварц да занесе записите в участъка, излезе от комплекса и тръгна към участъка, оставяйки униформените да се оправят с положението. В края на краищата бяха обучени точно за това.
Движението по Арменската патриаршеска улица като че ли бе намаляло след спирането на дъжда и той успя да измине сто метра, преди един голям бус на телекомуникационната компания „Безек“ да го принуди да влезе във входа на арменската таверна, където беше потърсил убежище и на идване. Сега обаче вратата й беше отворена. Бусът отмина и Бен Рои излезе отново на улицата. Погледна си часовника, обърна се и влезе отново в таверната. Леа Шалев беше обявила среща на отдела за единайсет и петнайсет, така че разполагаше с половин час. Можеше да го използва пълноценно.