Выбрать главу

— Ще напиша доклад… — започна той.

— Ще пишеш, и още как! — изрева Хасани и стовари юмрук върху бюрото. — А преди това ще ми разкажеш — тук, сега, лице в лице. Какво става, Халифа? Защо евреи ми звънят на личния ми номер?

— Свързано е с отровените кладенци, господине.

— Какво?

— Онези, за които ви разказах. В Източната пустиня.

— Ох, само не почвай пак с проклетите коптски поилки! Нали решихме, че, ще забравим за това?

— Там има златна мина, господине. При Гебел ел Шалул. Древна…

— Ето! — извика Хасани. — Така си и знаех! Древна! Странно, но просто знаех, че ще се пръкне точно тази думичка! Не дай Боже да ти се случи да работиш върху случай, свързан с настоящето!

Халифа премълча. Когато Хасани беше в подобно настроение, най-добре бе човек да не се прави на остроумен. Вместо това бавно и внимателно описа ситуацията — Ривка Клайнберг, „Барън Корпорейшън“, „Джосер“, мината, токсичните отпадъци, като не задълбаваше много на израелската връзка, а наблягаше на египетската. Искаше му се да беше разговарял първо с Бен Рои, да изясни доказателствата, да подреди мислите си, но щом Хасани настояваше да научи още сега, нямаше намерение да бави нещата. Може би дори така беше по-добре. Колкото по-скоро шефът му разбереше ситуацията, толкова по-рано можеха да започнат да действат.

Хасани слушаше с каменно изражение, стиснал юмруци върху бюрото като статуя на някакъв фараон. Когато Халифа приключи, той стана от мястото си, отиде при прозореца и се загледа към задницата на сградата на Вътрешно министерство, издигаща се само на десет метра от участъка. Мина близо минута, преди да се обърне.

— И какво? — попита той.

— Моля?

— И какво? — повтори Хасани. Тонът му бе неочаквано лек, сякаш току-що му беше разказал весела история. Халифа изобщо не очакваше подобна реакция. Наведе се напред.

— Иначе казано, голяма американска компания с помощта и съдействието на една от нашите най-големи компании изхвърля незаконно токсични отпадъци на египетска територия. Въпросните отпадъци са попаднали в подпочвените води и причиняват поражения на околната среда на голяма площ.

Опита се да го каже по начин, който да не звучи снизходително наставнически. Реакцията отново не беше каквато очакваше. Началникът му сви престорено рамене и разпери ръце, сякаш казваше: „И това трябва ли да означава нещо за мен?“. Халифа усети как гневът се надига в гърдите му.

— Господине, това е голям криминален скандал. Става въпрос за хиляди, може би десетки хиляди варели с токсични отпадъци. Бях на място. Видях ги.

Спомените от мината го заляха — тъмнината, клаустрофобията, зловещата воня на чесън, която вероятно бе свързана по някакъв начин с арсеника.

— Тези хора са нарушили закона — продължи той. — Разполагаме с доказателства, трябва да започнем да…

Хасани вдигна пръст, за да го накара да млъкне. Скован, заплашителен пръст.

— Позволи ми да те светна за някои простички истини, момко — каза той. Всяка дума сякаш потръпваше от силата на едва сдържания му гняв. — Ние сме полицията на Луксор. На Луксор. Имаме си територия и се занимаваме с престъпленията на тази територия. Убили някаква еврейка в Йерусалим — това изобщо не ни влиза в работата, освен че смъртта на всеки ционист трябва да е повод за празнуване. Изоставена мина на гъза на географията — това също не е наша работа, независимо дали си влизал в нея, или не. Отровен кладенец на самата граница на територията ни — това може да представлява интерес и както вече ти казах, ще се заемем с въпроса, след като музеят бъде открит. Колкото до разни проститутки в Розета, мини в Румъния и всички останали врели-некипели, те не означават нищо. Повтарям, не означават нищо за нас.

— Направо не вярвам на ушите си — промърмори Халифа, без изобщо да подозира, че повтаря дума по дума онова, което в същото време казваше Бен Рои на своя шеф, на седемстотин километра от тук, в Йерусалим. И добави на висок глас: — Господине, просто не мога да позволя…

Хасани кипна.

— Какво? Какво не можеш да позволиш? Да ти обяснявам основни правила в работата на египетската полиция ли?

— „Барън“ и „Джосер“…

— Едната е американска корпорация, върху която нямаме абсолютно никаква юрисдикция, а другата — една от най-мощните компании в Египет със силни връзки навсякъде.