— И която по една случайност помага за изхвърлянето на стотици хиляди варели токсични отпадъци…
— Преди минута каза, че били хиляди.
— Сто, хиляда, сто хиляди — няма значение. „Джосер“ нарушават закона!
— Ако ще да са нарушили покоя на шибания Сфинкс, не ми пука! — Хасани стовари юмрук върху прозореца и цялата стая сякаш завибрира от силата на удара. — Нито една от компаниите не е извършила престъпление на наша територия, Халифа. И щом няма престъпление на наша територия, няма причина да се въвличаме в това. Всемогъщи Боже, очаквам да поискаш да започнем разследване и защото на някое хлапе в Австралия са му откраднали колелото.
Халифа също беше свил юмрук, мъчейки се да овладее яростта си.
— Значи просто ще си затворите очите?
— Никакви очи няма да затварям. Това не ни влиза в работата. Не разбра ли? Не е на наша територия, следователно не ни влиза в работата!
— Тогава ще отнеса случая нагоре. Ще уведомя директора на полицията.
Халифа се стегна в очакване на поредното избухване, но Хасани избухна в смях.
— Моля, заповядай! — извика той. — По дяволите, дори ще ти дам личния му номер. Всъщност защо да спираш до тук? Защо не стигнеш до самия връх? Обърни се към министъра. Към същия министър, чийто брат е президент на „Джосер“ и който утре вечер ще бъде в Долината на царете, за да се ръкува най-сърдечно с президента на „Барън Корпорейшън“. Същите „Барън Корпорейшън“, които в момента наливат десетки милиони долари в местната икономика! Така че изобщо не се колебай и му звънни, Халифа. Само после да не дойдеш да ми ревеш, че са те изритали от работа, а семейството ти е останало на улицата.
Халифа скочи на крака. Вече не можеше да се контролира.
— Това заплаха ли е? — извика той, отново повтаряйки дословно сблъсъка между Бен Рои и Леа Шалев. — Заплашвате ли ме?
Хасани пристъпи две крачки към него — с напрегнати рамене, свил ръце в лактите като боксьор, готов да се нахвърли върху противника си. Няколко мига двамата се гледаха кръвнишки. После най-неочаквано желанието за борба сякаш напусна Хасани. Ръцете му се отпуснаха и той се върна при бюрото си.
— Не, не те заплашвам — рече той, докато сядаше. — Само ти напомням как стоят нещата в тази страна. Революция или не, има хора, които са недосегаеми. Ако израелците решат да пуснат официална молба за съдействие, може би някои колелца ще се завъртят. Макар че дори това едва ли ще има някакъв ефект, освен ако зад тях не стоят американците. Така че няма да е зле да побъбриш с еврейското си приятелче. И ако отгоре дойде заповед да разследваме, ще разследваме. Дотогава няма да си мръдна и пръста. И ако знаеш какво е добро за теб, ще направиш същото. А сега, ако нямаш нищо против, имам работа за вършене. Погрижи се да затвориш вратата след себе си.
Взе телефона и обърна гръб на Халифа. За момент детективът остана като закован. Бореше се с желанието да се втурне напред, да забие юмруци в дебелите рамене на Хасани и да изкрещи: „Убиха сина ми! Те убиха сина ми!“. Знаеше, че няма да постигне нищо. Затова събра сили и излезе от стаята, като се погрижи да тресне вратата след себе си. Щом Хасани искаше официална молба от израелците, щеше да я получи. Бен Рои щеше да знае какво да направи. Той не беше просто адски добър детектив — той бе и приятел. Адски добър приятел. Заедно щяха да ги спипат. Щяха да се погрижат справедливостта да възтържествува. Първокласният тим. Също като в доброто старо време.
Тръгна към кабинета си, вземайки по две стъпала наведнъж.
41.
Йерусалим
За Бен Рои най-тревожно бе не това, че му предлагаха официален подкуп да зареже разследване на убийство, а че обмисляше сериозно предложението, докато вървеше към детективското крило на участъка.
Би трябвало да го отхвърли на мига. Предложението беше против всичките му морални принципи, против всичко, за което се бе борил. Добре, може невинаги да играеше строго по правилата, позволяваше си волности с юмруците и свободни интерпретации на правилниците.
Само че различаваше правилното от неправилното; знаеше, че понякога дори да огънеш границата, както бе направил с Генадий Кременко, винаги има граница. Ясна черта, разграничаваща добрите от лошите. И въпреки всичките си недостатъци той винаги е бил от правилната страна на тази граница, никога не я беше прекрачвал. Винаги се бе борил справедливостта да възтържествува.
А сега искаха от него да вземе гумичка и да изтрие чертата. Да се престори, че не съществува. Да обърне гръб на всичко, в което вярваше.