— Вече сме минавали през това, Халифа — изръмжа той. — Помниш ли? В Германия? Тогава също искаше да ме убиеш. И кой излезе прав в крайна сметка? — Изгледа кръвнишки египтянина. — Изслушай ме. Само това искам. Изслушай ме за една минута. Трябва да знаеш що за човек е тя. Коя е тя. Ако след това решиш да ме застреляш, действай.
Ръката на Халифа трепереше. Не дръпна пистолета, но и не го натисна по-силно в лицето му. Не се доверяваше на израелеца. Никак даже. Беше се отказал от разследването, бе взел подкуп. Но в тона му, в изражението на това грубо, непропорционално лице имаше нещо, което го накара да спре за момент. А и той наистина се беше оказал прав миналия път. Настъпи мълчание, тримата бяха замръзнали като жива картина — Бен Рои притискаше жената, а Халифа стоеше над него. Накрая Халифа кимна едва забележимо.
— Всичко е свързано със семействата, нали разбираш — започна Бен Рои, като местеше поглед от него към жената и обратно. — Оказа се обаче, че съм се захванал с неправилното семейство. Бях си втълпил, че тя е дъщеря на Ривка Клайнберг. Добре, че се намери по-добър детектив от мен, който да открие истината. Оказва се, че изобщо не е нейна дъщеря, а кръщелница. Нали така, Рахил?
Блъсна я, за да наблегне на името й, без да откъсва поглед от Халифа.
— Майка й и Клайнберг били първи приятелки. Служили заедно в армията. След това продължили да поддържат връзка. Дори когато майка й си намерила работа в чужбина. В израелското посолство. Във Вашингтон. В културния отдел. Именно тогава привлякла вниманието на един американски милиардер индустриалец. Доста неприятен тип на име…
Замълча за момент.
— Натаниел Барън.
Под него жената се напрегна, после се отпусна. Халифа стоеше с пръст на спусъка, мислите му препускаха, опитваше се да проумее чутото.
— Значи тя е…
— Именно. Дъщеря на Барън. Рахил Ан Барън, ако трябва да я нарека с пълното й име, макар че също като брат си е учила под псевдоним, стояла е встрани от прожекторите. Въпреки това си оставала Барън. Преданата дъщеря. И като всички предани дъщери, се е грижила за интересите на семейството.
Халифа забеляза, че юмруците на жената са стиснати толкова силно, че кокалчетата й бяха побелели.
— Вярно ли е? — изграчи той.
Отговор не последва. Това му беше повече от достатъчно. Изведнъж гърлото му ужасно пресъхна. Свали пръст от спусъка. Бен Рои побутна пистолета с брадичка, за да го махне от лицето си. Халифа не се възпротиви. Ревът и дрънченето от кея заглъхна, сякаш помежду им беше затворена някаква врата.
— Любопитна работа, а? — продължи израелецът. Говорейки колкото на себе си, толкова и на жената и на Халифа. — Всички онези коварни компании, разобличени от „Немезида в действие“ през годините, всички майсторски хакерски атаки, всички дръзки нападения, а единствените, които се оказват чисти и неопетнени, са „Барън Корпорейшън“. Как да си го обясни човек? Не защото няма къде да се рови, това е сигурно. Тогава защо? Как така компанията на Барън е единствената, която винаги се оказва света вода ненапита? Как успява да бъде една крачка пред всички други?
Пак нямаше отговор. Бяха като трима актьори на сцена, двама от които са си забравили репликите.
— Добре, ето и още нещо — каза Бен Рои. — Как „Барън“ са открили, че Ривка Клайнберг е по петите им? Този въпрос ме тормозеше от доста време. Тя не се е свързвала с тях, стояла е настрана, събирала е тайно доказателствата си. Само двама души са знаели, че започва да свързва нещата. Единият е сводникът Генадий Кременко, за когото ти разказах, а той се кълне, че не е казвал нищо. Склонен съм да му вярвам, като се има предвид, че тогава пистолетът ми беше заврян в гърлото му. Така че остава…
Той отново блъсна жената под себе си.
— Тя е затънала до гуша, Халифа. Още не съм съединил всички точки, не знам пълната история, но „Барън“ някак са успели да я внедрят в „Немезида в действие“ и тя е защитавала компанията от самото начало. Именно затова така искаше да се срещне с теб. Именно затова искаше да донесеш бележника на Самюел Пинскър. Защото без теб и без бележника никой няма да научи къде се намира мината. А без мината никой няма да научи какви ги вършат „Барън“ тук. Тя щеше да се отърве от теб, Халифа. Също както се отърва от собствената си кръстница. Нали така, Рахил? Ти си я убила. Ти си убила Ривка Клайнберг.
Жената някак успя да обърне глава и да погледне към него.
— Ти наистина си шибан идиот — изтърси тя. — Даже по-голям, отколкото те мислех. Когато са убивали Ривка, аз бях на четири хиляди километра от Йерусалим, насред Конго. А ако исках да убия него… — тя мръдна рамо към Халифа, — … можех да го направя по всяко време през последните три часа. Също както можех да пусна куршум в твоя тил в Мицпе Рамон. Нищо чудно, че компании като „Барън“ се измъкват, щом най-доброто, което законът може да прати срещу тях, са кретени като теб.