— Господи, не! Моля те, Господи, не! Ариех! Ариех!
Опита се да зарита с крака и да гребе с едната ръка, да приближи сала до него, но без резултат. Оставаше му само да лежи, да гледа как тялото на приятеля му се появява и изчезва и да вика името му.
— Ариех! Ариех!
Викаше и името на сина си, двете се сляха в една обща нишка на непоносима мъка.
— Ариех! Али! Ариех! Али!
Близо час се носи във водата и викаше, докато не прегракна. После се надигна една много висока вълна и тялото на Бен Рои изведнъж се озова съвсем близо, на около два метра от сала. Остана за момент така, едната му ръка като че ли се протягаше към Халифа („Сякаш ми казваше сбогом“, разказваше по-късно египтянинът), след което бавно потъна под вълните и изчезна завинаги.
— Ариех! Али! Ариех! Али!
Прибраха го осем часа по-късно, през ранния следобед. Малка рибарска гемия от Розета. Рибарите го засипаха с въпроси как така се е озовал на плаващия уард-и-нил.
В отговор Халифа извади прогизналия си портфейл и показа полицейската си значка.
Намериха му сухи дрехи и го оставиха на мира.
Течението го беше отнесло доста на запад и им отне близо час, за да се върнат при устието на Нил. Седеше на купчина мрежи, пушеше верижно изпросени цигари и се взираше в брега. Бележникът на Самюел Пинскър беше в скута му. Страниците му се бяха превърнали в каша от морската вода. Би трябвало да изпитва вина заради бележника. Би трябвало да изпитва много неща. Но се чувстваше празен. Сякаш някой го беше изстъргал отвътре с телена четка.
Оставаше само едно нещо. Абсолютна, категорична увереност какво трябва да направи.
„Само ти напомням как стоят нещата в тази страна, Халифа. Революция или не, има хора, които са недосегаеми.“
„Ще видим тая работа.“
Стигнаха устието на Нил и завиха на юг, като се движеха в средата на реката. Пристанището на „Джосер“ се виждаше ясно на носа на западния бряг. От товарния кораб нямаше и следа. На кея имаше две речни баржи и гигантските кранове бавно ги товареха с варели. Халифа ги погледа известно време със странна незаинтересованост. Луксор, ето къде трябваше да бъде. Взе назаем телефона на единия от рибарите и направи три обаждания.
Първо на Зейнаб, за да й каже, че е добре. В гласа й се долавяше ярост заради начина, по който се бе отнесъл към нея, но и облекчение, че е жив и здрав. Не можеше да определи кое чувство е по-силно, но не се и опита. Каза й, че ще се прибере по-късно вечерта, и затвори.
Второто обаждане бе анонимно, до посолството на Израел. Уведоми ги, че техен гражданин е загинал при инцидент. Полицай на име Ариех Бен Рои. От Йерусалим. Каза, че ще се обади след няколко дни за повече подробности.
Третото и последно обаждане бе до ефрейтор Ахмед Мехти от полицейското стрелбище в Луксор. Обясни какво му трябва и добави, че ще намине към седем вечерта. Ако може да му намери и някаква чанта, още по-добре.
След това седна мълчаливо, като премисляше всичко и се опитваше да си представи картите, които началник Хасани им бе показал през последните няколко седмици, с точното разположение на хората. Имаше сляпа точка, сигурен беше. Горе при гробницата на Тутмос III. А също и път до нея, покрай южния край на масива. Възможно беше нещата да са променени в последната минута и пропускът да е отстранен, но трябваше да рискува.
„Законът не пипа компании като «Барън». Или «Джосер». Или която и да било. Единственият начин да се справиш с тях е да играеш мръсно, като тях самите.“
„Дайте ги насам.“
Пристигнаха в Розета малко преди три следобед. Халифа задържа само обувките, които му дадоха. Върна заетите му дрехи, облече своите, които вече бяха изсъхнали, и слезе на брега, без дори да благодари на рибарите. Движеше се на автопилот. Купи си пакет „Клеопатра“ от уличен търговец, отиде в центъра и взе такси до Александрия. След час беше на летището. Три часа след това кацна в Луксор.
През целия път мислеше за Али, за Бен Рои, за пълната с арсеникови отпадъци мина и за сляпата точка при гробницата на Тутмос III. Оста, около която сякаш се въртеше целият свят.
Пристигна в полицейското стрелбище в седем и двайсет.
— По принцип това не би трябвало да излиза от стрелбището без официално разрешение — предупреди го ефрейтор Мехти, докато му подаваше обемистата платнена торба. — Но щом е за теб…