И изведнъж всичко свърши така внезапно, както бе започнало. Беше коленичил с пушка в ръце и пръст на спусъка, прицелил се в подобната на канара глава на Барън. Всичко беше както преди. И в същото време съвсем различно. Нещо беше пресъхнало. Махна пръста си от спусъка, завъртя внимателно пушката и я положи на земята, примигвайки бързо, сякаш току-що бе сънувал особено жив сън и не знаеше дали всичко, което си мислеше, че се е случило, наистина се е случило.
Остана да клечи на издатината и неясното ръмжене на Барън достигаше до него от високоговорителите в Долината. Луната сякаш беше кацнала на върха Курн. Накрая той бавно свали оптичния мерник, махна пълнителя и прибра всичко в платнената торба. Дръпна ципа и се изправи.
Бяха извършени ужасни престъпления. Едва ли щеше да бъде въздадена справедливост, освен ако Аллах най-неочаквано не извършеше някакво зрелищно чудо. Светът си оставаше толкова мрачно място, каквото е било винаги.
И в същото време най-неочаквано, подобно на онзи уард-и-нил, който бе спасил живота му, макар не и живота на скъпия му приятел, Халифа изведнъж откри, че има мъничка светлина. Надежда. Лъч, който да го води в нощта. И той знаеше къде да го потърси.
Метна торбата на рамо, обърна гръб на Долината на царете и закрачи по дългия път към дома.
44.
Йерусалим
Йоел Регев се надигна, когато програмата за възстановяване изплю паролата, която търсеше. „Менора 3“. Не можеше да се нарече дори слаба, на програмата й бяха нужни по-малко от пет минути, за да я открие. Би трябвало да се очаква, че един полицай ще бъде по-предпазлив с тези неща, но това не беше негова грижа. Нищо не беше негова грижа. Правеше го само защото Дов го беше помолил, беше казал, че е важно. Въведе паролата и щракна върху ОК.
— Вътре си — каза той, когато екранът светна.
Зиски излезе от кухнята, където правеше кафе. Регев освободи стола пред компютъра.
— Не е нужно да ти казвам, че е адски незаконно да хакнеш полицейски компютър.
— Трябват ми само няколко минути. Просто искам да проверя нещо.
— Е, проверявай бързо. Погрижих се да не ни проследят, но въпреки това не искам да рискуваме.
Зиски вдигна палец и се наведе към екрана. Кръглите му очила отразяваха слабата светлина.
Бен Рои беше мъртъв. Новината пристигна в участъка късно следобед. Нямаше абсолютно потвърждение и подробности, само анонимно обаждане от човек в Египет. Зиски не се нуждаеше от подробности. Беше свързано със случая „Клайнберг“. Нямаше място за съмнения. Случаят, в който навсякъде фигурираше Египет и който вчера следобед, незнайно защо, бе прехвърлен на по-горна инстанция. Никой не казваше каква е причината за прехвърлянето, макар че той можеше да се досети. Носеше се слух, че Бен Рои е изпратил имейл. Изпратил имейл, лайното улучило вентилатора и това довело до прехвърлянето на случая.
Трябваше да види този имейл и именно затова бе уговорил Йоел да хакне акаунта на Бен Рои. Щракна върху иконата на пощенския клиент, след което отвори папка „ИЗПРАТЕНИ“. Съобщението беше първо в списъка. Последният имейл, изпратен от Бен Рои. До Леа Шалев, с копие до началник Гал и главен суперинтендант Баум. Заглавие: „СЛУЧАЯТ РАЗРЕШЕН“.
Облегна се назад и зачете, като си играеше с фибите, придържащи ярмулката му.
Беше засегнат от думите на Бен Рои при последната им среща (Ще се обръщаш към мен с „господине“!), но това не намаляваше възхищението му към него. Бен Рои се беше оказал един от добрите в система, в която имаше предостатъчно твърдоглави идиоти и откровени боклуци. Най-добрият. Именно затова беше изпитвал такава тръпка, че е негов партньор през последните десет дни („Макар и не в онзи смисъл!“ — почти чу той гласа на Бен Рои).
И именно затова имаше странното чувство, че Бен Рои би одобрил онова, което правеше сега. Сякаш някак го подтикваше да го направи. Двамата бяха добър екип.
Прочете целия доклад, като изумлението му растеше с всяка следваща страница. А също и възхищението му от начина, по който Бен Рои бе навързал всичко. После докосна Давидовата звезда на гърдите си и се опита да реши какво да направи. Защото трябваше да направи нещо. Не можеше да остави нещата така. Дължеше го на Бен Рои. И на майка си.