Имам една малка работа за теб, Стивън. Подробностите са в плика.
Всъщност изобщо не съм изгубил броя. Общо трийсет и две. Трийсет и три, ако се брои и тази нощ. Разбира се, ще броя и нея. Семейният бизнес си е семеен бизнес, независимо кой дава заповедта.
Съпротивлява се по-малко, отколкото очаквах. Даже почти не се съпротивлява. Един опит да извие гръб, малко треперене, но след двайсет секунди вече е неподвижен. Не рискувам и продължавам да натискам, докато не преброя до двеста, просто за всеки случай. Накрая махам възглавницата. Бих описал изражението му като изненадано, на границата с изумено, макар че се дължи предимно на факта, че очите и устата му са отворени. Затварям ги и той се преобразява. Сега е спокоен. Дори безметежен. Точно както може да се очаква от болен човек, умрял мирно в съня си.
Не изпитвам никакво съжаление. Нито угризения или мъка. Щафетата е предадена. А с нея и моята лоялност. Изглежда, че кърпичките в крайна сметка няма да са необходими.
Връщам кислородната маска на мястото й, изглаждам възглавниците под главата му, изтупвам резервната възглавница и я връщам в шкафа. Последна проверка, след което вземам мобилния телефон, набирам номера и съобщавам добрата новина.
Винаги съм виждал нещо у господаря Уилям. Нещо, което баща му като че ли игнорираше съзнателно. Талант. Потенциал. Господарката Рахил беше чудесна жена, но тя никога нямаше да бъде бъдещето. За мен господарят Уилям беше единственият жизнен път напред.
Именно затова, когато той се обърна към мен и обясни, че е време да започнем нова глава, когато ме помоли за съдействие, вземането на решение не беше трудно. Нали разбирате, семейството е всичко. То е много повече от сбора на отделните части. На това ме е учил баща ми. И винаги съм живял с това кредо. След заболяването на господаря Натаниел наследяването трябваше да бъде осигурено. Бъдещето на семейството трябваше да се защити. А бъдещето е господарят Уилям.
Решението изобщо не беше трудно. Фасулска работа, ако не греша израза.
Когато му казвам, че е свършено, господарят — новият господар — ме обсипва с похвали. Не бива да жадувам за подобно отношение — в края на краищата това ми е работата, — но неволно изпитвам тръпка на удовлетворение. Той ми предлага да си позволя почивка до която точка на света пожелая, всички разходи са за негова сметка, но защо ми е да правя това? Мястото ми е при семейството. В сърцето на семейството. За да му служа по всякакъв начин, който ми е по силите.
Оглеждам се за последно — когато става дума за почистване, човек винаги трябва да е особено внимателен — и се оттеглям в стаята си. Не съм екстравагантен тип, но в този случай мисля да си поръчам нещо от рум сървиса. Може би чаша хубав чай. С бисквита.
Струва ми се, че ни очаква светло бъдеще.
Епилог
Три месеца по-късно
Старши детектив Ариех Бен Рои от Йерусалимската полиция спази обещанието си.
Никой така и не научи как точно го е направил. Теченията в тази част на Средиземноморието го бяха отнесли в противоположната посока. Може би е бил понесен от някоя шантава вълна. Може би се беше оплел в мрежата на траулер. Може би — и Халифа винаги избираше това обяснение — Аллах, Бог, Яхве беше подал ръка на едрия мъж. Защото въпреки чепатия си характер, той беше добър човек, честен и добродетелен, и най-добрият приятел, който Халифа бе имал. Аллах ценеше тези качества.
Аллах виждаше всичко.
Каквато и да бе истината — вълна, мрежа, Бог или някоя друга сила — около 6:30 в една ясна топла сутрин, докато в родилното отделение на болницата „Хадаса“ се разнасяха писъци, един човек изведе на разходка кучето си на плажа южно от Бат Ям и видя нещо да се носи във водата. Човекът приближи линията на прилива и загледа как вълните побутват нещото към брега. То приближаваше, писъците ставаха все по-силни, докато след един последен крясък на света се появи здраво момченце и пое първия си дъх. Почти в същия миг тялото бе повдигнато от една вълна и положено нежно на пясъка. Въпреки че бе останало дълго време във водата, според описанията на всички бе почти непокътнато. И с широка усмивка на лицето.
Ариех Бен Рои се беше прибрал у дома.
Халифа знаеше всичко това, защото най-неочаквано му се обади Сара, партньорката на Бен Рои. Бяха поддържали контакт през изминалите месеци, Халифа й писа да обясни обстоятелствата около смъртта на Бен Рои. Този път обаче Сара трябваше да се грижи за бебето и не разговаря дълго. Само му съобщи новината и помоли за две услуги. Ще дойде ли за погребението на Бен Рои? И би ли се съгласил да стане кръстник на новородения му син?