А Ривка Клайнберг? Нейното убийство беше проблем на израелците, така че Халифа знаеше само онова, което успяваше да намери в интернет. Макар участието на „Барън“ да бе несъмнено, израелците бяха далеч от залавянето на извършителя на убийството. Разследването се беше насочило по нова следа, свързана с турски наемен убиец. Халифа очакваше с интерес развитието на нещата.
Тихо „амин“ отбеляза края на службата и го изтръгна от унеса. Пред него хората се бяха наредили на опашка, пристъпваха един по един и хвърляха лопатка пръст в гроба. Като мюсюлманин Халифа не бе сигурен дали следва да направи същото. На опашката имаше и някакъв поп, дребен пълен мъж с черно расо, пръстен с пурпурен камък и сребърен кръст на гърдите, така че Халифа реши, че може да се включи. Нареди се на опашката зад строен младеж с кръгли очила и плетена синя шапчица.
— Ма ’а-с салаама, сахиб — прошепна, докато хвърляше пръстта.
След като погребението свърши и тълпата — много голяма тълпа — започна да се разпръсква, при семейство Халифа дойде жена с бебе и се представи. Полетът им беше закъснял и едва успяха да стигнат навреме на гробището, така че това бе първата му възможност да разговаря със Сара.
— Кажете „здрасти“ на кръщелника си — рече тя и му поднесе бебето. Зейнаб, Бата и Юсуф се скупчиха около детето.
— Толкова е красив — промълви Халифа.
Наистина беше така. Имаше фини черти и светли очи, наследени по-скоро от майка му, отколкото от баща му. Бен Рои пръв щеше да признае, че това никак не е зле.
— Не знам дори името му.
— Нарекохме го Ели — рече Сара. — Ели Бен Рои.
Гърлото на Халифа се стегна.
— Но това е чудесно съвпадение! Синът ми… изгубихме нашия син… казваше се Али. Ели, Али. Почти еднакви са.
Сара се усмихна и постави ръка на китката му. „Не е съвпадение“, казваше жестът й.
Халифа примигна и се наложи да се извърне. След кратко мълчание Зейнаб се наведе към него и му прошепна нещо.
— Разбира се, разбира се.
Съвзе се, целуна бебето по челото и го върна на майка му. След това бръкна в джоба си и извади малка пластмасова кутийка.
— Преди няколко години, когато се срещнах за първи път с Ариех, той ми даде това — рече Халифа. — Оттогава го пазя като очите си. Но сега мисля, че има по-добро място за него.
Отвори кутийката. Вътре, върху подложка от плюш, имаше малка сребърна менора на верижка. Същата, която Ариех Бен Рои носеше навремето. Халифа я извади и нежно я надяна през главата на бебето.
— Ето. Точно като баща си.
Бебето нададе могъщ рев.
— Точно като баща си — потвърди Сара.
Постояха малко, докато тя успокои детето. После усетиха, че има нужда да остане малко сама, само с бебето и Бен Рои, затова се извиниха и се отдръпнаха. Покрай гробището минаваше път и решиха да се разходят по него до върха на хълма, от който се откриваше забележителна гледка към Стария град. Бата и Юсуф изостанаха да позяпат някаква градина с птичарник, пълен с пъстропери птици. Халифа и Зейнаб повървяха още малко и седнаха на една ниска стена. Пред тях Куполът на скалата блестеше в златно под лъчите на утринното слънце; около него, скупчени като в кошара между градските стени с техните огромни каменни блокове, надничаха покриви, куполи, кули и тук-там по някой кипарис. Бяха толкова нагъсто, че не можеше да се каже къде свършва едната постройка и къде започва следващата.
Тук имаше напрежение и Халифа го знаеше. Гняв, негодувание, горчилка и омраза. Имаше си собствено мнение кой е прав и кой крив в тази ситуация. Погледнато оттук обаче, всичко изглеждаше тихо и мирно. Всички препирни приличаха на спор на детска площадка.
И независимо кой прав и кой крив, Бен Рои беше приятел. Добър приятел. В това имаше урок. А също и надежда.
Няколко минути просто седяха мълчаливо, клатейки крака, загледани как точно под тях няколко облечени в черно фигури се поклащаха напред–назад пред една гробница. После Халифа прегърна жена си през кръста и я привлече към себе си.