Затова ние използваме тази възможност да те поканим на ОФИЦИАЛНОТО ОТКРИВАНЕ НА НАШИЯ ЛАБИРИНТ!!!
Този Лабиринт (единственият по рода си на Източното крайбрежие) е без съмнение изпълнен с ИЗНЕНАДИ. По нашите завои няма ъгли!!! Този Лабиринт надминава очакванията и предизвиква желанията. Моля обади ни се и ние ще определим час и място за влизането ти, в удобно за теб време. Нашата такса са само животът, свободата и търсенето на щастие.
Обади ни се скоро, става ли?
И МНОГО ТИ БЛАГОДАРИМ, ПРИЯТЕЛЮ!!!!!
Вместо подпис беше изписан телефонен номер.
Редфърн със съжаление размаха листа в ръката си. Това очевидно бе работа на някой престарал се кмет — досадно депресиран и с мрачно чувство за хумор.
Този, който бе писал писмото, явно се опитваше да му направи номер. Затова Редфърн реши да му го върне. Той вдигна слушалката на телефона и набра номера, който му бе даден.
Обади се сърдит, но въздържан глас на жена на средна възраст:
— Институт за поведенчески изследвания „Редфърн“.
Редфърн се намръщи, прочисти гърло и каза:
— Обаждам се, за да ви питам за Лабиринта.
— За какво? — учуди се жената.
— За Лабиринта.
— Кой номер търсите?
Редфърн й каза. Жената се съгласи, че това е номерът на института „Редфърн“, но тя не знаеше нищо за някакъв Лабиринт. Освен, разбира се, ако той не говори за добре познатите серии лабиринти, използвани за изпитания на лабораторни мишки. Те, продължи да говори тя, се произвеждат в разнообразни модели и цената им зависи от квадратурата. Могат да бъдат доставени от простия бинарен модел 1001 за принудителен избор, който е с размер двадесет и пет квадратни фута, до Л-10023, модел със случаен и множествен избор, с площ от деветстотин квадратни фута, удобен за показване на лекции.
— Не — каза Редфърн. — Боя се, че не точно това имах предвид.
— Тогава какво точно искате? — попита жената. — Ние правим лабиринти и по поръчка, точно както сме съобщили в рекламата си, публикувана в „Жълти страници“.
— Но аз не искам да правите Лабиринт за мен — настоя Редфърн. — Виждате ли, в съответствие с писмото, което получих, този Лабиринт вече съществува и като че е доста голям по размер, тъй като, така да се каже, е проектиран за хора.
— Ама какво точно искате? — попита жената със силно съмнение в гласа си.
Редфърн започна да се обърква.
— Ами получих едно писмо, с което ме канят на тържественото откриване на Лабиринта и където беше написан вашият телефонен номер за по-подробна информация…
— Слушайте, господине — прекъсна го ядосано и с дрезгав глас жената. — Не знам дали не сте някой луд или откачен, но институтът „Редфърн“ е уважавано заведение и съществува повече от тридесет и пет години и ако продължите да ме занимавате с тези глупости, ще поискам да проследят обаждането и ще ви накарам да отговаряте в съответствие със закона!
Тя затвори.
Редфърн се облегна в стола си. Установи, че ръцете му треперят. Понеже, както му се бе сторило, бе разбрал първоначалната подигравка, той се бе опитал да отвърне с подобна, но бе попаднал на по-сериозна или предварително замислена подигравка. Чувстваше се осмян.
После през ума му мина една тревожна мисъл. Той отвори телефонния указател за Манхатън и потърси Института за поведенчески изследвания „Редфърн“.
Нямаше подобно нещо.
Той се обади на информацията и поиска списъка с новите абонати, после редовните абонати, но както и предполагаше, сред тях нямаше институт „Редфърн“. Накрая взе „Жълтите страници“ и започна да търси Лабиринти, Изследвания, Поведение, Научно оборудване и Лабораторно оборудване. Никъде нямаше „Редфърн“ и нито една специализирана фирма в производството на лабиринти.
Сега осъзна, че поставяйки се сам като обект на вторична подигравка, той неизбежно се е поддал и на третична такава. Може би това щеше и да завърши серията.
Но до момента се бяха събрали твърде много доказателства, за да си позволи да се оттегли. Всъщност серията се оказваше част от самия Лабиринт, малка примка, извиваща се бързо назад към началната си точка. Или към точка съвсем наподобяваща началната.
Един от основните аспекти на лабиринта е дублирането. Това бе изведено със сигурност: чрез явното използване на името на Редфърн и в двете писма и имитацията на почерка му. И безусловно, чрез непрекъснатите възражения на всяко от твърденията.
Определянето на закона на Лабиринта (който, както се твърдеше, той хем знае, хем не знае) сега вече бе съвсем лесна работа. Това можеше да бъде определение само на собствените му чувства по отношение на Лабиринта. Насилствените двусмислици му бяха досадни. Показният и условен стил, както и безвкусният му ефект бяха довели до странно успокояващото чувство, което човек получава, когато открие фалша в нещо, смятано преди за истина.