Следователно, съзна той, първото писмо всъщност бе истинският Лабиринт — този заробващ, безкрайно повтарящ се паметник на досадата, чието съвършенство се загрозява от един важен детайл: собственото му съществуване. Второто писмо бе задължителното дублиране на първото, изпълняващо по този начин изискванията за един Лабиринт.
Възможни бяха и други гледни точки, но за момента на Редфърн му беше ясно, че е трябвало да помисли по този въпрос, преди да започне всичко това.