„Аз също — побърза да отговори. — Макар че понякога бе толкова досаден. Страшно ми липсва. Все едно, че съм изгубил брат.”
„Зная.”
„Обещах му…”
„Спри, Том.”
„Какво?” — Надяваше се, че Тереза ще го успокои, ще каже нещо вълшебно, което да прогони болката.
„Престани с тези обещания. Защото половината от тях вече са изпълнени. Всички щяхме да умрем, ако бяхме останали в лабиринта.”
„Но Чък не успя да стигне до тук” — възрази Томас. Чувстваше вина защото бе готов да замени всеки един от момчетата в помещението за Чък.
„Той умря, за да те спаси — посочи Тереза. — Сам взе това решение. Не позволявай да бъде пропиляно.”
Томас усети, че сълзите напират под клепачите му. Една от тях успя да се промъкне и се търкулна по бузата. Измина почти минута, преди разговорът да продължи.
„Тереза?”
„Да?”
Томас се боеше да сподели мислите си, но го направи. „Искам да си те спомня. Да си спомня за нас. Нали разбираш — отпреди.”
„Аз също.”
„Изглежда ние сме…” — не знаеше как да продължи.
„Така изглежда.”
„Чудя се какво ли ще стане утре.”
„Ще разберем след няколко часа.”
„Така е. Ами, лека нощ.” — Щеше му се да каже още, много повече. Но не можа да измисли нищо.
„Лека нощ” — отвърна тя и в същия миг светлините угаснаха. Томас се претърколи на другата страна, доволен, че в тъмното никой няма да може да види израза на лицето му. Не беше усмивка. Нито сияеше от щастие. Но почти. И за момента това му бе достатъчно.
Епилог
Меморандум на ЗЛО, дата 232.1.27, време 22:45
За: моите колеги
От: Ейва Пейдж, председател
Относно: Разсъждения за Лабиринтните изпитания, група А
Доколкото си спомням, всички се съгласихме, че изпитанията бяха успешни. Двайсет оцелели, всичките напълно подготвени за планираните опити. Реакциите на променливите бяха задоволителни и дори окуражителни. Убийството на момчето и „спасяването” — много полезен финал. Трябваше да подложим на шок психиката им, за да наблюдаваме какви ще са техните реакции. Честно казано, изумена съм, че в края на краищата въпреки всичко успяхме да съберем толкова голяма група от хлапета, които не се отказват.
Странно, но за мен най-голямата трудност бе да ги наблюдавам безстрастно. Ала сега не е време за колебания и съжаления. Трябва да продължаваме напред, за доброто на нашите сънародници.
Имам свои съображения по въпроса кой трябва да бъде избран за водач на групата, но ще ги запазя за себе си, за да не повлияя на вашите решения. Все пак за мен изборът е очевиден.
Всички си даваме сметка какъв е залогът. Лично аз съм окуражена. Спомнете си какво бе написало момичето на ръката си, преди да изгуби паметта си. Онова, към което бе решила да се придържа докрай. ЗЛО е добро.
Субектите постепенно ще си припомнят и ще разберат причините за трудностите, на които сме ги подлагали и предстои да ги подложим. Мисията на ЗЛО е да служи и да опазва човечеството, независимо от цената. Ние наистина сме, добри”.
Моля, опишете ми своите реакции. На субектите ще се предостави една нощ за почивка, след което преминаваме към изпълнение на Фаза 2. Засега все още можем да изпитваме надежда.
Резултатите от изпитанията на група Б надхвърлиха всякакви очаквания. Необходимо ми е известно време за обработка на информацията, но мисля, че до сутринта ще сме готови.
Така че, до утре.