Миньо се отправи към Скалата с група бегачи, нарамили снопове въжета от бръшлянови клонки, за да проведат последни проучвания около Дупката на скръбниците. Можеха само да се надяват, че чудовищата ще се придържат към обичайния си ритъм и няма да излязат през деня навън. Идеята на Томас бе да се прехвърли оттатък и да се опита да въведе колкото се може по-бързо кода, но истината бе, че не знаеше какво го чака там. Нют беше прав — най-добре да почакат до нощта с надеждата повечето скръбници да излязат в лабиринта.
Когато Миньо се върна напълно невредим, Томас установи че изглежда обнадежден от идеята за съществуването на изход. Или вход. В зависимост от коя страна го гледаш.
Помогна на Нют да разпредели оръжията, някои от които бяха усъвършенствани през последните часове. Имаше дървени пръти, преоборудвани на копия или боздугани с усукани в бодлива тел накрайници, ножове с двойни остриета завързани на яки клони, парчета строшено стъкло, омотани в единия край с тиксо. Привечер езерните се бяха превърнали в малка армия. Жалка на вид, мислеше си Томас, но все пак армия.
След като привършиха с работата, двамата с Тереза се усамотиха в дъното на горичката, за да обсъдят тактиката си, когато се прехвърлят в станцията в Дупката на скръбниците, и как да въведат кода.
— Ние трябва да го направим — заяви Томас. — Защото дори да се разделим, можем да поддържаме контакт помежду си.
— Но ще ни трябва резервен план, ако нещо се обърка — отбеляза Тереза.
— Определено. Миньо и Нют също знаят думите от кода — ще им кажем да ги въведат, ако с нас се случи… нали знаеш.
— Ама и това е един план… — Тереза се прозя, сякаш животът им бе най-обикновен и лишен от грижи.
— Така си е. Първо скръбниците, после въвеждаме кода и бягаме през вратата. А после ще се справим със Създателите — каквото и да е нужно за това.
— Шест думи от кода и кой знае колко скръбници. Какво според теб може да означава думата ЗЛО?
Томас се присви сякаш някой го удари в корема. Кой знае защо произнасянето на тази дума предизвика странен резонанс в ума му. И се изненада, че не се е замислял по-рано за това.
— Помниш ли табелата, за която ти разказах, че видях в лабиринта? Металната, с гравираните думи? — Сърцето на Томас заби учестено.
Тереза смръщи вежди, но после очите й блеснаха.
— Аха. Земна лига за отбрана: отдел за експериментиране на гибелната зона. ЗЛО. ЗЛО е добро — това пък бях написала на ръката си. Какво ли значи?
— Нямам представа. Тъкмо това ме плаши. Не знам дали не си пъхаме сами главите в торбата.
— Хората са наясно с какво се захващат. — Тереза го хвана за ръката. — Нямаме какво да губим, нали не си забравил?
Томас кимна бавно.
— Няма какво да губим — повтори той.
54
Малко преди времето за затварянето на вратите Пържитиган раздаде последно ядене. Настроението на вечеря бе мрачно и потиснато. Томас седеше до Чък и бодеше механично с вилица в храната си.
— Томас — заговори го момчето. — Аз на кого съм кръстен?
Томас поклати смаяно глава. Седи тук, не знае дали ще доживее до сутринта, а пита чие е името, което са му дали.
— Не зная, може би на Дарвин? Онзи пич, който е измислил еволюцията.
— Сигурно никой не му е казвал „пич” досега. — Чък отхапа залък и продължи с пълна уста. — Знаеш ли, никак не ме е страх. Друго беше предните две нощи, докато седяхме вътре и чакахме скръбниците да дойдат. Сега ние сме активната страна, поне ще се опитаме. Пък и нали…
— Нали какво? — попита Томас, когато малчуганът неочаквано млъкна.
— Нали всички казват, че ще убият само един от нас. Може да ти звучи егоистично, но ми дава надежда. Поне повечето ще оживеят. Един си отива, останалите оцеляват. По-добре, отколкото да загинем всички.
Беше гадно да разчиташ да оцелееш, защото друг ще умре, но такъв бе животът. Създателите знаеха за техния план — биха могли да променят програмата на скръбниците. Дори лъжливата надежда бе за предпочитане пред безнадеждността.
— Може би ще успеем — каза Томас. — Ако всички се бием заедно.
— Наистина ли го мислиш — попита Чък, — или само се опитваш да ми вдъхнеш увереност?
— Можем да го направим — повтори Томас и дояде последната хапка. Никога досега не се бе чувствал по-голям лъжец. Някои от момчетата тук може би щяха да загинат. Бе готов да направи всичко по силите си Чък да не е сред тях. Нито пък Тереза. — Не забравяй какво ти обещах.