„По дяволите… още обработва данните“.
— Да? — успя да изграчи.
— Доктор Крандъл — обади се глас от коридора. — Съжалявам, че ви притеснявам, но Баако вдига гюрултия. Реших, че е по-добре да ви кажа.
Беше Джак, студент по животновъдство от университета „Емъри“.
— Добре, Джак, идвам веднага.
Изправи се, отпи глътка изветряла диетична кола от кутията на бюрото, за да накваси пресъхналата си уста, и излезе.
Дежурният студент Джак Русо забърза до нея.
— Какво е станало? — попита тя. Мъчеше се да не говори обвинително, но майчинският ѝ инстинкт направи думите ѝ по-груби, отколкото ѝ се искаше.
— Не знам. Чистех празните клетки и той просто избухна…
Тя стигна вратата, водеща към жилището на Баако. Долу той си имаше отделна стая за игра, спалня и класна стая, отделени от останалия комплекс. През деня — при постоянно наблюдение — можеше да тича свободно из стоте акра гора около Националния център за изучаване на примати „Иъркис“. Основният комплекс се намираше в университета „Емъри“ в Атланта на петдесет километра оттук.
Това пак бе прекалено близо за вкуса ѝ. Предпочиташе автономията, която имаше в Лорънсвил. Проектът ѝ бе до голяма степен независим от останалите на изследователската станция и се финансираше през АИОП под егидата на нова инициатива на Белия дом, известна като „Изследване на мозъка чрез иновативни невротехнологии“2.
С двете си докторски дисертации по генетика и бихейвиоризъм3 от Колумбийския университет Мария бе избрана — заедно със сестра си Лена — за този уникален проект: изследване на еволюцията на човешкия разум. Проектът имаше допълнително финансиране от института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Германия, където близначката ѝ в момента водеше паралелно изследване върху последните постижения в областта на генетиката.
Мария стигна до вратата на най-долното ниво и помаха с картата си пред електронния четец. Влезе бързо, следвана от Джак. Студентът беше една глава по-висок от нея и носеше широк работен комбинезон в цвят каки с емблемата на университета „Емъри“ на рамото. Почесваше нервно рехавата си руса брадица, която бе в тон с дългата рошава коса, привързана с бандана по типичната за колежаните хипстърска мода.
— Всичко е наред — опита се да го успокои Мария, докато влизаше във фоайето на изследователската секция. — Защо не идеш да вземеш Танго? Винаги помага.
— Дадено. — Джак с облекчение се втурна през една странична врата.
Мария отиде до широкия прозорец с дебелото седем и половина сантиметра предпазно стъкло. От него се откриваше изглед към стая с кубове в ярки основни цветове, върху които бяха изписани букви от азбуката. Приличаха на детски кубчета за игра, само че бяха със страна трийсет сантиметра и изработени от плътна пластмаса. Отсрещната стена бе заета от бяла дъска с поставка за маркери. Единствените мебели бяха широката маса и столовете около нея.
Това беше класна стая за уникален ученик.
Въпросният ученик крачеше напред-назад пред прозореца, като се подпираше с кокалчетата на лявата си ръка и правеше неясни знаци с дясната, сякаш си мърмореше нещо. Очевидно беше, че е възбуден.
— Баако — извика го Мария и долепи длан до стъклото. — Всичко е наред. Тук съм.
Той изкряска и се насочи към нея.
Мария отиде до входа, отключи с картата си и влезе в малката клетка от другата страна на вратата. Отключи клетката и влезе при него в класната стая.
Баако забърза към нея на два крака, прегърна я с топлата си космата ръка през кръста и притисна тежкото си чело в корема ѝ, сякаш търсеше утеха.
Мария седна на пода и му даде знак да направи същото, като същевременно следеше езика на тялото му.
Баако бе тригодишна горила, незрял мъжкар с тегло седемдесет килограма и височина метър и двайсет. Макар да бе силен, тялото и крайниците му си оставаха някак длъгнести. Докато сядаше, големите му очи с цвят на карамел се взираха в нея, а в ъгълчетата им се четеше очевидна тревога. Рошавите му черни вежди си оставаха тревожно повдигнати. Устните му бяха опънати едва ли не като при болка и се виждаха белите му зъби.
Мария го беше отгледала от раждането му и го познаваше идеално — от поведението до най-малките подробности на физиологията му. На всеки три месеца му правеха пълен ЯМР скенер, за да следят точно растежа на тялото му, като се обръщаше основно внимание на анатомията на черепа и устройството на мозъка му.