След като слязоха, Лена се загърна в якето си.
— Толкова е студено…
— Определено не е екваториалната джунгла, която очаквах — съгласи се Роланд.
— Заради надморската височина е — обясни Грей и махна с ръка към забуления в мъгли балдахин. — Толкова нагоре в планините джунглата се превръща в облачна гора.
Въздухът също бе доста рядък и затрудняваше дишането им.
Сейчан се отдели от групата и погледна към мрака отвъд светлините на хеликоптера.
— Сякаш сме попаднали в друг свят.
Грей откачи фенерчето си от колана си и го насочи към гората. Лъчът освети пищна зелена стена. Облачните гори бяха прословути с високата си влажност и тази не правеше изключение. Стволовете, клоните и лианите бяха покрити с мъх. Орхидеи цъфтяха навсякъде в безброй цветове. Папрати растяха не само от земята, но и от клоните над главите им. Дори листата бяха сякаш покрити с водорасли.
И през всичко това във въздуха висеше мъгла. Въздухът бе разреден, поради което дробовете му се напрягаха, а сърцето му биеше по-бързо. Въпреки това лекият ветрец донасяше до него плътната миризма на глинеста почва, примесена със силното като парфюм ухание на нощни цветя.
Това беше друг свят.
Влизането в него беше като да се натрапиш.
Щом двигателят на хеликоптера замлъкна, като само пукаше, докато се охлаждаше, гората оживя и се изпълни с бръмчене на насекоми, шумолене на клони в балдахина, предизвикано от бягството на подплашени животни, и от време на време по някой пронизителен крясък на птица. Звуците им напомниха, че тук животът не е само зелен. Горите бяха дом на едри хищници като ягуари и анаконди, но също и на тапири, ленивци, диви прасета и какви ли не маймуни.
Ято папагали полетя от края на гората и се понесе в спирала над полянката — птиците надаваха възмутени крясъци, — след което изчезна.
Лена ги изпрати с поглед и се обърна към Грей.
— Прекрасно е.
— И опасно — предупреди я Сейчан в опит да потуши ентусиазма ѝ и да я накара да се съсредоточи. — Подобна красота е начин за природата да те подмами в капан.
Лена я погледна ужасена.
Грей скри усмивката си и се включи в играта на Сейчан.
— Давай малко по-леко. Не забравяй, че се нуждаем от помощта им.
Тя пъхна ръка в неговата и се облегна на него.
— Освен това ни трябват живи. — Приближи устни до ухото му и топлият ѝ дъх погали врата му. — Освен това аз давах по-леко. Дори не споменах за змията в клоните над главата ѝ.
Грей погледна нагоре и след известно търсене зърна изумруденото тяло, увито около един клон.
— Отровна ли е?
— Ако се съди по триъгълната глава, е някаква усойница. — Сейчан се приближи до него, докато той се опитваше да се дръпне и да предупреди Лена. — Спокойно. В момента е твърде студено, за да представлява заплаха.
Грей не беше съвсем убеден. Обзеха го съмнения.
— Май е по-добре да изчакаме до сутринта, преди да тръгнем през джунглата с някакви ловци на глави.
Сейчан се дръпна и го изгледа.
— Не. Трябваха ни десет часа да стигнем дотук и не бива да пилеем още време. А и ако открием онези пещери, няма да има значение дали е ден, или нощ, след като слезем под земята.
„Така е, но първо трябва да ги намерим“.
— Имаме си компания — каза Роланд и пристъпи към тях заедно с Лена.
Отдясно две фигури стояха мълчаливо в края на гората. Грей не можеше да каже откога са там. Сякаш внезапно се бяха материализирали от сенките.
Даде знак на другите да са нащрек и тръгна към двамата.
По-високият изглеждаше старейшина. Лицето му бе покрито с племенни белези и геометрични татуировки по бузите, брадичката и челото. Сивата му коса бе сплетена зад хърбавите му рамене. Гърдите му бяха голи, ако не се броеше богатата огърлица от пера, шушулки и нещо, приличащо на кости.
До него стоеше момче на дванайсет-тринайсет години. Черната му коса беше разрошена. Макар и босоного като мъжа, то беше с торбести шорти и зелена тениска с леприкон. Отправи към Грей широка ентусиазирана усмивка — рязък контраст със сериозната физиономия на възрастния.
— Здравейте — каза Грей и се представи. — Говорите ли английски?
Момчето кимна.
— Аз съм Джембе. — Махна към възрастния. — Това е Чакикуи. Ще говоря вместо него и ще му превеждам.
— Благодаря. — Слава богу, имаха си преводач. — Познаваш ли отец Пелам от „Мария Аусилиадора“?
Усмивката на момчето стана още по-широка.