Сестрите и хирурзите се махнаха от пътя му.
— Баако — извика тя. — Ела при мама.
Той изсумтя и забърза към нея. Движеше се приведен, все още бе замаян.
Мария не смееше да чака още. Обърна се към отварящия се прозорец и хвана дръжката.
Вратата на клетката на Ковалски беше напълно отворена. Той беше останал в убежището си, долепил гръб до стоманената врата. Сребристият също си стоеше на мястото — клечеше на прага като котка пред миша дупка.
Но Мария знаеше, че тази патова ситуация няма да продължи дълго.
Докато продължаваше да се бори с дръжката, Баако стигна до нея и тежко се облегна на бедрото ѝ. Може би беше забелязал накъде е насочено вниманието ѝ и се надигна, та също да погледне.
— Хайде — промърмори тя, докато се мъчеше с проклетата дръжка.
Младата сестра дойде, избута паникьосаните ѝ ръце и освободи резето с опитна серия натискания и бутания. Широкият шейсет сантиметра прозорец се плъзна настрани.
— Благодаря — измънка Мария.
И вдигна пушката.
Но беше закъсняла.
Долу Ковалски се втурна навън от клетката.
12:07
„Давайте, шибани маймуняци…“
Ковалски се хвърли снишен през отворената врата. Беше чакал максимално, даваше си сметка, че търпението на звяра отвън няма да трае вечно, и когато от огромните му гърди се изтръгна раздразнено ръмжене, прие това като сигнал. Докато сребристият протягаше ръка към клетката, Ковалски вече се беше задействал.
Наведе се под огромната лапа и се претърколи под протегнатата ръка. След като се озова зад огромното туловище, моментално се изправи и отскочи настрани.
Други зверове се тълпяха около водача си, но внезапното бягство на Ковалски ги беше смутило за момент. За момент беше ключовият израз. Все пак някои се бяха стреснали достатъчно — сигурно още бяха на нокти от сирената — и се махнаха от пътя му. Или може би се страхуваха от сребристия и не смееха да отнемат плячката, която водачът им си беше набелязал и дебнеше през последните три часа.
Независимо от причината Ковалски се възползва максимално от нея, за да мине през кордона от мускули, кости и зъби и да се озове на открито.
Зад него се разнесе оглушителен рев.
Не беше нужно да се озърта, за да разбере източника му. Вместо това спринтира към онази част от хабитата, която предлагаше най-добро прикритие — канарите между бетонните дървета.
Към рева се добави нов звук — тежко думкане.
Ковалски стигна осеяната с камъни част на хабитата, обърна се и се закова на място. Сребристият стоеше пред отворената клетка. Измамен, той се бе изправил на задните си крака и блъскаше широките си гърди с юмруци в драматична демонстрация на горилска ярост. Оголи остри като бръсначи зъби, пригодени да разкъсват плът и кост, и от устата му захвърчаха лиги.
Задъханият Ковалски клекна. Помъчи се да измисли следващия си ход: очакваше всеки миг тежащият половин тон звяр да се понесе към него, неудържим като парен локомотив на пълна скорост. Затърси някакво скривалище, което да му осигури защита поне за няколко секунди.
„Трябва да стоя далеч от онова…“
Изведнъж нещо го блъсна отзад с такава сила, че ребрата му изпращяха, и той полетя към пода. Успя да се извърти във въздуха и падна на здравата си страна. Зад себе си видя позната чернокосместа горила — същата, която бе доближила клетката първа, преди да бъде изгонена от сребристия.
„Явно кучият син още ми има зъб“.
12:08
Яростният рев стигна до Мария при отворения прозорец. Нададе го тъмнокосместата горила хибрид, която бе блъснала Ковалски и го бе изхвърлила от скривалището му. Звярът прескочи една канара и се метна да нанесе окончателния си удар.
Мария рязко смени прицела си от сребристия до по-непосредствената заплаха и стреля по по-младата горила. Боеше се обаче, че е закъсняла.
Ковалски се претърколи в последния момент и се размина на косъм да бъде размазан. Звярът обаче посегна и го сграбчи за бедрото. Вдигна го като парцалена кукла.
Мария подпря пушката и погледна през оптичния мерник, неуверена дали първата стреличка е улучила целта. Дръпна отново спусъка. Гърмежът отекна в ушите ѝ, но тя не мигна и не изгуби концентрация. Този път видя червените пера да стърчат от врата на горилата.
Мъжкарят пусна Ковалски, посегна към гърлото си и измъкна стреличката.