— Гао…
Дзяйин посочи номера, изписан в долната част на екрана — настояване да се обадят на обезопасен радиоканал. Можеше да познае кой ще отговори.
— Можете ли да проследите откъде идва сигналът? — попита тя.
Чан издиша рязко.
— Да. Ще ми отнеме около минута.
„Но дали американците ще останат на линия толкова дълго?“
Чан стисна техника за рамото, като едновременно го насърчаваше и заплашваше да се сдобие бързо с информацията. Човекът затрака бързо на клавиатурата, превключвайки през различни прозорци.
Дзяйин гледаше кръвнишки монитора.
— Както подозирах от самото начало, брат ви е виновник за изтичането на информация. Неволно или не, той е довел врага на прага ни.
Чан вътрешно кипеше, очевидно осъзнал същото.
Дзяйин се обърна и заби пръст в гърдите на подполковника.
— Така че оправете грешката на брат си. С цената на всичко примамете натрапниците на открито и ги елиминирайте. — Погледна към картината от Ковчега. — Отивам да защитя активите ни преди всичко да е отишло по дяволите.
Излезе гневно от офиса на охраната, твърдо решена да си възвърне контрола, но умът ѝ вече прехвърляше различните варианти, ако нещата станат неуправляеми.
При построяването на комплекса се беше погрижила в инфраструктурата тайно да бъдат добавени и предпазни мерки. Нямаше да позволи да я поставят на колене. Нямаше да допусне позора да ѝ отнемат комплекса.
„Проваля ли се аз, всички се проваляме“.
12:12
Радиото в ръката на Монк избръмча.
„Май е време за шоу“.
Той се качи на електрическото превозно средство, което бяха конфискували — тъмнозелен камион с открита каросерия. Сержант Чин седна зад волана, а Конг и братята Шоу замъкнаха проснатия в безсъзнание китайски шофьор в една лаборатория наблизо.
Докато сядаше до Кимбърли на предната седалка, Монк вдигна радиостанцията.
— Обаждането е по обезопасения канал. Изглежда, че посланието ти е получено.
Той се наведе към нея и натисна копчето, така че тя да може да слуша и при нужда да превежда.
Гневен глас рязко каза нещо на мандарин.
— Настоява да знае кои сме — прошепна Кимбърли.
Монк вдигна радиото. Почти сигурен беше, че обаждащият се знае английски.
— Знаеш кои сме. И предполагам, че говоря с Zhõngxiào Сун. — Надяваше се, че е произнесъл правилно чина. — Братът на Гао Сун.
Отговор не последва. Мълчанието се проточи. Монк потупа Чин по рамото и камионът потегли веднага щом братята Шоу и Конг скочиха в каросерията.
Монк хвърли разтревожен поглед към Кимбърли.
„Ако това не проработи…“
Отговорът дойде; думите на мъжа бяха изпълнени с ярост:
— Говори подполковник Сун. Ако искате да живеете, ще се предадете незабавно… и ще освободите брат ми.
Монк долови уловката.
„Добре“.
От източниците си Кимбърли се бе сдобила с допълнителна информация за двамата братя. Чан беше по-големият, женен, с малка дъщеря. Гао беше ерген. Двамата бяха изгубили родителите си като тийнейджъри и малко след това бяха постъпили в армията, в една и съща част. Кимбърли предполагаше, че подобна трагедия вероятно ги е сближила силно.
„А сега да превърнем това в наше предимство“.
Монк вдигна радиото.
— Ако искате да видите брат си жив, ще изслушате какво имам да ви кажа.
Зачака отговор. Камионът се носеше по дълъг тунел покрай добре оборудвани лаборатории, претъпкани с апаратура и клетки. Дотук се бяха натъкнали само на неколцина души от персонала. Изглежда, алармата бе предизвикала някакво затваряне на комплекса.
— Какви са условията ви? — рязко попита Чан.
— Прости. Вие ни помагате. Ние помагаме на вас.
Последва нова дълга пауза, след което гласът на Чан прозвуча отново, този път по-меко.
— Как?
— Ако ни помогнете, ще оставим брат ви жив и здрав и с железни доказателства, уличаващи генерал-майор Лау като конспиратор във всичко това. Тя ще бъде изкупителната жертва. За всяка победа, която ни помогнете да постигнем в следващия един час, тя ще отбележи загуба.
Монк затаи дъх. Успехът на плана зависеше от враждата между Чан и началничката му, но дали професионалната амбиция щеше да надделее над лоялността?
— Откъде да знам, че можете да направите това, което твърдите? — попита Чан.
— Не проникнахме ли в комплекса ви? — попита Монк. — Това би трябвало да е достатъчно доказателство за уменията ни.
— Но защо да ви вярвам?
— Нямате особен избор. Ако не предадем на агентите си в Пекин сигнал, че всичко е чисто, тялото на брат ви ще бъде открито недалеч от американското посолство с ясни доказателства, че се е опитвал да избяга. — Монк подсили заплахата. — И у него ще бъдат открити доказателства, уличаващи съпругата ви като американска шпионка.