Щом Баако се пъхна през прозореца, лицето на Мария се появи отново. Ковалски видя страха, изписан на лицето и в очите ѝ.
„По-бързо“.
12:19
Мария гледаше как хибридите се хвърлят след Ковалски. Дори сребристият успя да се изправи и изрева яростно. Ударът на Баако, последван от гоненицата и блъскането в стената, явно беше вдигнал кръвното му достатъчно, за да се отърси от упойката.
Сребристият се понесе към тях, като разбутваше останалите. Кръвожадността на стадото бе пламнала и някои от зверовете започнаха да се нападат един друг, по-едрите се нахвърляха върху по-дребните, демонстрирайки диващината, наследена от променените им гени.
Междувременно Ковалски бе по средата, но това не беше достатъчно високо.
Мария погледна редицата метални кутии под прозорците и си спомни думите на сестрата за електрическата бариера, настроена на сребристите нашийници на хибридите. Невидимият щит трябваше да държи животните долу и да ги наказва, ако се покатерят прекалено високо.
Ковалски нямаше такъв нашийник. Както и Баако, разбира се.
— Трябва да стигнеш над електрическата ограда — викна тя.
Той я погледна намръщено. Не разбираше.
— Продължавай! — подкани го тя.
Той се закатери по-бързо. Изведнъж ръцете му се плъзнаха и Ковалски пропадна цял метър надолу, преди да успее да се задържи.
Остана да виси, мъчейки се да си поеме дъх, когато първият хибрид стигна стената под него. За щастие беше от по-дребните, висок най-много два и десет. Скочи, замахна към Ковалски и перна петите му с върховете на пръстите си.
Тази непосредствена заплаха беше достатъчна да пришпори Ковалски. Той се закатери по-бързо, но болката вече ставаше нетърпима. Пот се лееше по изкривеното му в гримаса лице.
По-едрите зверове стигнаха стената и започнаха да се катерят по изсечената скала, забивайки ноктите си в многобройните пукнатини и издатини.
Нямаше да успее…
В този момент маркучът до Мария се размърда.
Тя погледна назад и видя, че Баако го е хванал и го опъва, за да изтегли Ковалски по-бързо.
„Защо аз не се сетих за това?“
Опря крака в стената и задърпа с всички сили.
Младата сестра се присъедини към тях. Други от хирургическия екип също се притекоха на помощ, за момент забравили за различията си. Всички бяха видели доблестната битка долу, а и просто не можеха да оставят един човек, та дори да им беше враг, на зверовете.
Всички заедно изтеглиха Ковалски до прозореца.
Той се вкопчи в перваза с едната си ръка, после с другата, но бе твърде слаб, за да се набере. Мария пусна маркуча и го издърпа. Той падна тежко на пода и се претърколи по гръб.
Дробовете му свиреха при всяко поемане на въздух, но успя да изпъшка:
— Какво… какво каза за някаква ограда?
Отвъд прозореца се чу електрическо пращене, съпроводено с рязък крясък. Мария погледна и видя как един хибрид се откъсва от стената и полита надолу. От стоманения му нашийник се извиваше спирала от пушек. Другите зверове или спряха, или скочиха тежко долу.
— Вече няма значение — каза Мария и се наведе да му помогне да се изправи.
Баако се втурна и прегърна Ковалски през кръста.
— Благодаря, че спаси Баако — каза Мария.
Ковалски сложи ръка на рамото на младата горила.
— Мисля, че стана по-скоро обратното. — Обърна се и огледа хирургическия екип. — Някой ще се опита ли да ни попречи да се махнем?
Отвърнаха му с леко поклащане на глави — не че имаше значение.
— Заключени сме — обясни Мария. — Откакто завиха сирените.
— Значи си оставаме в капан.
Тя докосна лакътя му.
— Но поне сме в безопасност от непосредствена…
Светлините примигнаха и угаснаха. Лабораторията потъна в мрак.
Никой не проговори.
— Не биваше да го казваш — промърмори Ковалски.
Баако отиде до нея и хвана ръката ѝ. Не обичаше тъмното, но след няколко напрегнати секунди по горния край на стените се включиха червени аварийни лампи.
Мария въздъхна с облекчение.
Ковалски се сети нещо.
— След като токът спря, може би ще можем да излезем оттук.
Втурна се през помещението и задърпа гигантските плъзгащи се врати, но те не помръднаха. Ковалски сложи юмруци на кръста си и ги изгледа намръщено, сякаш можеше да ги уплаши и да ги накара да му се подчинят.
Пръстите на Баако се стегнаха около ръката на Мария. Тя погледна надолу и видя, че погледът му е насочен към маркуча, който още висеше от прозореца.