През годините Сейчан бе получила достатъчно доказателства за способностите на Грей, за умението му да оцелява и в най-страшни ситуации. Но в този момент беше сигурна, че е мъртъв — не заради някакъв негов недостатък, а защото тя самата не заслужаваше щастието, което бе открила с него. Преди да го срещне, животът ѝ бе самотен — не беше привързана към никого. И макар да бе пълен с кръв и ужаси, животът ѝ ѝ изглеждаше и разумен — поне не изискваше морални колебания. Сама ѝ беше лесно да се отдели от света с черупката си.
Но това вече не бе вярно — и тя го приемаше с противоречиви чувства.
Понякога лежеше до него в леглото, гледаше го как диша и се колебаеше между желанието да го прегърне и да го пази и подтика да го удуши с възглавницата, за да е отново свободна.
В този момент обаче нямаше морални колебания, а единствено увереност и решимост. Знаеше какво иска.
„Домъкни си задника тук, Грей. Не ме оставяй“.
Сякаш в отговор на мисълта ѝ облаците тиня се раздвижиха. Тъмна фигура се устреми нагоре. Тя отстъпи, за да му направи място.
Грей се подаде на повърхността и вдигна нос и устни към тавана. Загълта жадно въздух. Сейчан го грабна, без да ѝ пука дали още е без дъх, и притисна студените му устни към своите.
В първия миг той се вцепени от изненада, а после я прегърна и я привлече към себе си. Когато се отдръпна, очите му проблеснаха развеселено.
— Значи си се разтревожила? — подразни я.
Тя го блъсна.
— Само защото много добре знам, че не можеш да си задържиш дъха толкова дълго. Сигурно си намерил нещо.
— Какво откри? — обади се Лена зад нея.
Грей ѝ се ухили.
— Надявам се да си добър плувец.
01:08
„Колко още остава?“
Дробовете на Лена крещяха за въздух. Тя следваше Роланд по петите, без да откъсва поглед от светлината на фенера на Грей. Плуваха нагоре по спирално стълбище, което сякаш нямаше край.
Изведнъж Роланд се дръпна настрани и спря над нея. Тя изхвърча покрай него и главата ѝ изскочи от водата. Отчаяно пое глътка въздух.
„Слава богу…“
Сейчан изплува до нея. Издиша веднъж. Изглеждаше дори малко отегчена от плуването.
Раздразнена, Лена се огледа и се помъчи да се ориентира.
Намираха се в наводнена зала. Каменният таван беше на около метър над главите им. След тесния тунел пълното с въздух помещение изглеждаше огромно. Широки стъпала се изкачваха от водата пред тях.
Грей държеше фенера високо и вече плуваше към стъпалата.
Лена и останалите го последваха.
Щом стигнаха, Роланд ѝ помогна да излезе от водата, огледа се и каза:
— Тук е по-топло.
Лена осъзна, че е прав. Наистина беше топло. Освен това във въздуха се носеше ясно различима миризма на сяра.
— Геотермална активност — каза Грей и погледна Роланд. — Не спомена ли, че този район на Андите е с необичайно висока вулканична активност?
— Да. Точно затова почвата тук е толкова плодородна.
Сейчан се изтръска от водата като куче и подметна:
— Нищо чудно, че онези, които са построили това място, са направили тунели. Върви си с отоплението.
Лена посочи стъпалата и попита:
— Накъде водят?
— Ела да видиш. — Грей отново тръгна напред. — Стигнах само до края на стълбището. За да се уверя, че не е задънено.
Стълбището свършваше на широка площадка. Щом я стигнаха, Лена спря до Роланд, който беше замръзнал насред крачка.
Стояха пред арка в началото на дълъг коридор. Беше изработена от злато и оформена като сложно скеле от кости и черепи, приличащи на човешки. През годините влажността и сярата бяха оставили тъмни следи по по-дълбоките гънки, но по-голямата част от златната повърхност продължаваше да сияе.
— Изумително — ахна Роланд.
„И злокобно — добави наум Лена. — Нищо чудно, че местните, натъкнали се на това място, са го обявили за опасно. Особено при тази миризма на сяра“.
Усети как я побиват тръпки, докато минаваше под арката.
Останалите като че ли не изпитваха подобни опасения. Грей ги поведе, като осветяваше дългия коридор. Изсеченият в скалата проход бе толкова широк и висок, че по него можеха спокойно да се разминат два слона.
— Виж стените. — Роланд освети с фенера си от тавана до пода. — Покрити са с надписи.
Един съвсем бърз поглед беше достатъчен на Лена да разпознае шумерски клинопис, египетски йероглифи, знаци на маите и гръцки букви. Езиците бяха наредени един върху друг, издигаха се по цялата стена и продължаваха нататък по коридора.
— Като надписите, които видяхме в параклиса на свети Евстатий — каза Роланд.