Беше чула, че Траск иска да разшири собствената си програма, включваща трансплантации, при които за опитни образци щяха да се използват шимпанзета. Беше чела мотивите му за искане на финансиране и не ги намираше за достатъчни. Проучването му не само повтаряше работата, направена вече другаде, но и беше ненужно жестоко.
„Още една причина да не отстъпвам“.
Насочи вниманието си към Баако, който беше гушнал Танго в скута си. Беше се умълчал по време на спора им — несъмнено бе доловил напрежението и може би дори бе разбрал, че е в центъра на диспута. Мария огледа стаите на жилището и се опита да си представи как го затваря нощем.
„Но нима това място не е и без това клетка?“
Изпита познато чувство за вина. Усещаше, че голяма част от ненавистта, насочена към Траск, е резултат от вътрешния ѝ конфликт относно етични въпроси, свързани със собствената ѝ работа. Със сигурност правеше всичко възможно да намали стреса у Баако. Не позволяваше да му се правят никакви интрузивни манипулации освен вземане на кръв и скенер. Освен това се опитваше да го поддържа в добра форма, стимулиран и зает с нещо интересно.
„Но все пак дали е правилно?“
Много страни бяха забранили проучванията върху човекоподобни маймуни — Нова Зеландия, Холандия, Великобритания, Швеция. Съединените щати нямаха подобни ограничения. Това уникално проучване можеше да бъде направено само в център за примати като този.
Баако тихо ѝ изсумтя, вероятно доловил тревогата ѝ. Притисна юмруци към гърдите си — опитваше се да я успокои.
Тя се усмихна.
— И аз те обичам.
Баако посочи Танго и повтори жеста.
— Да, обичам и Танго.
Доволен, Баако се изправи, грабна едно старо одеяло и двамата с Танго го задърпаха в противоположни посоки.
За момента страхът му беше утихнал и Мария излезе с твърдо намерение.
Да се обади на Лена.
3.
29 април, 12:45
Окръг Карловац, Хърватия
Лена лежеше по корем в мократа кал. Отец Роланд Новак лежеше до нея и дишаше тежко. Бяха се скрили в една хоризонтална пукнатина при основната зала.
Лена се напрягаше да различи в пълния мрак какво става навън. Бурята се беше разразила над планината, трясъкът на гръмотевиците не секваше. Зад себе си чуваше рева на вода, отекващ от някаква подземна река. Можеше да се закълне, че се беше засилил, откакто бяха изпълзели тук. Представи си потока, придошъл от водата, стичаща се от по-високите места.
„Или просто звучи по-силно в тъмното“.
Чакаше с напрегнати до краен предел сетива. Усещаше металния вкус на ужас в устата си. Сърцето ѝ блъскаше ребрата и дори скалата под гърдите ѝ.
— Какво става там горе? — задъхано прошепна тя.
Въпросът бе риторичен, но отец Новак отговори:
— Може нападателите да са се махнали. Сигурно са си тръгнали, след като Арно и Райтсън се предадоха.
Лена се замоли двамата да са още живи.
Малко след началото на стрелбата откъм входа на пещерата долетя глас по високоговорител, който заповядваше на палеонтолога и геолога да излязат. Явно нападателите бяха изненадали френските пехотинци горе и сега владееха върха. Последната заповед отекна в главата ѝ.
Ако искате да останете живи, излезте веднага!
Заповедта бе отправена на английски и френски.
Щом я чу, Райтсън бързо взе решение.
— Искат да излезем само ние. — Обърна се към Роланд и Лена. — Но не и вие. Онзи, който е планирал атаката, явно не знае, че сме ви взели с нас. По график трябваше да дойдете утре, но бурята ускори нещата. Така че се скрийте тук и чакайте.
Макар и рисковано, това хитруване беше най-добрата надежда за всички. С малко късмет Роланд и Лена можеха да вдигнат тревога, след като успеят да се измъкнат. Нямаха друг избор и затова бяха изпълзели в тази пукнатина, докато Райтсън и Арно тръгнаха нагоре към участта си. Лена беше напрегната — очакваше всеки миг да чуе стрелбата, отбелязваща екзекутирането на учените.
— Някой идва — изсъска отец Новак и се вкопчи в пръстите ѝ.
Лена забеляза слаба светлина от съседната зала, от която се стигаше до повърхността. В пещерата нахълтаха тъмни фигури с черна бойна екипировка и каски. Лъчите на фенерите им затанцуваха диво, докато те тичаха през залата, без да обръщат внимание на грижливо положения мост, и тъпчеха праисторическите кости и черепи. Насочиха се право към отсрещната страна и изчезнаха в тунела, водещ към странното погребение, скрито в зазидания параклис.