— В какъв смисъл сгрешен? — попита Сейчан.
— Вижте таза. — Тя насочи лъча на фенерчето си. — Едната половина е анатомично женска, докато другата е несъмнено мъжка. Подобни несъответствия има по целия скелет, смесване на женски и мъжки характеристики.
Грей се намръщи.
„Наистина странно“.
Сейчан пристъпи към предната част на подиума, където се издигаше висок до кръста стълб.
— А това какво трябва да означава?
Грей отиде при нея. Горната повърхност на стълба беше изсечена под ъгъл и върху нея имаше символ, който всички вече бяха виждали — шестолъчна звезда, съставена от 73 елемента.
— Същата звезда като онази, която бележеше гроба на Ева — отбеляза Лена. — Само че вместо от отпечатъци от длани тази е направена от метални и кристални топчета.
— Какво прави тук? — попита Роланд.
— Не зная — призна Лена. — Но видното ѝ място означава, че е важна.
Сейчан сви рамене.
— Или че някой много е обичал да играе на китайска дама.
Грей извади едно метално топче от полусферичното му гнездо, за да го разгледа по-добре. Веднага щом го вдигна, прозвуча дълбок мелодичен звън, който отекна от всички стени, сякаш в кристалното помещение бе ударен гонг.
Всички замръзнаха.
— Върни го на мястото му — каза Лена.
Грей се подчини и върна топчето на мястото му. Всички затаиха дъх — но секунди по-късно звукът се повтори.
— Късно е. — Сейчан клекна и огледа пиедестала.
— Задействал си нещо и няма как да върнем котката в чувала.
Грей си представи водните стени около този сух кладенец. Да не би това да беше някакъв капан?
„Май трябваше да се вслушаме в предупрежденията на Чакикуи за това място“.
Гонгът прозвуча отново.
Сейчан присви очи към основата на стълба.
— Вижте това. Има някакви тънки жички от мед или злато, които започват от гнездата горе и влизат в пода.
Грей също клекна и насочи лъча на фенерчето си.
— Да. Вероятно е някакъв задействащ механизъм.
— Изправи се и огледа знака горе. — И това може да е начинът да го спрем.
— Как? — попита Лена. — Да не би да смяташ, че това е някакъв изпит?
— Може би.
Тя се замисли.
— Като пъзел, предизвикателство за знанието.
Той кимна.
— Може би строителите на това място искат да докажеш, че си достоен, за да продължиш нататък.
Сейчан скръсти ръце на гърдите си.
— В такъв случай ви съветвам да не се проваляте. Сякаш за да подчертае думите ѝ, гонгът прозвуча отново, този път по-силно.
— Мисля… мисля, че този удар дойде по-рано — отбеляза Роланд.
Грей се огледа. „Ако интервалът се скъсява…“ Роланд довърши мисълта му.
— Мисля, че е нещо като таймер.
Грей забеляза, че всички го гледат. Пое дълбоко дъх — знаеше, че цялата група зависи от него и от способността му да разреши загадката. Съсредоточи се отново върху звездата и си спомни споменаването на Сейчан за китайската дама.
„Но какви са правилата на тази игра?“
Границата вече беше прекрачена и затова Грей взе отново металното топче — беше тежко — и се обърна към Роланд.
— Каза, че кориците в твоята библиотека били от някакъв тъмен метал. Като този ли?
Роланд огледа внимателно топчето и кимна.
— Така мисля.
Грей извади едно кристално топче от гнездото му и го поднесе на Лена.
— А тези са кристални като книгите в другата библиотека.
— Мислиш ли, че това има значение? — попита тя.
— Може би. — Той задържа топчетата в ръце. Теглото им беше различно. — Тук има противоположни двойки. Плътно и прозрачно. Метал и кристал. — Кимна към златния скелет. — Мъжко и женско.
Въздъхна тежко. Чувстваше, че е близо до разбирането на нещо, но не можеше да се сети какво точно. Знаеше, че една от причините да го вербуват в Сигма бе уникалната му способност да вижда модели там, където никой друг не можеше, да прави връзка между елементи, които нямаха нищо общо помежду си, да вижда цялото сред частите, гората през дърветата.
„Може да съм изгубил способността си. Може този път да съм се залутал в гората“.
Гонгът прозвуча отново и звукът го накара да настръхне.
— Противоположности — промърмори той, уверен, че отговорът е в това.
„Метал и кристал…
Тъмно и светло…
Тежко и леко…
Мъжко и женско…“
Усещаше, че е близо. Помъчи се да открие други полярни качества в загадката пред себе си. Взе още едно метално топче и го сложи в дланта си при първото. Те се докоснаха и залепнаха едно за друго.