Ударът събори Ковалски и той се плъзна по задник назад, но въпреки това не изпусна триона, а го размаха към окървавените пръсти.
Баако пусна ръката на Мария и се втурна да му помогне.
Мария се затича след него.
Баако пръв стигна до Ковалски. Сграбчи го за яката и го повлече… но гигантската лапа се стрелна и хвана кубинката на Ковалски. Сребристият дръпна рязко и го просна по гръб.
Ковалски замахна с триона, но той бе спрял да бръмчи. При падането батерията бе изхвърчала от гнездото.
Мария я грабна в движение.
— Ковалски! Трионът!
Той я разбра и плъзна триона към нея. На лицето му бе изписано отчаяние. Баако го държеше и се мъчеше да го удържи да не бъде издърпан до прозореца.
Мария напъха батерията в гнездото и трионът забръмча. Тя го заби в пръстите. Острието проникна дълбоко и опря до кост. Пръсна кръв, пръстите се отпуснаха и замахнаха към нея. Тя избегна удара, но трионът отхвърча от ръката ѝ и се плъзна по пода към клетките наблизо.
Ковалски използва момента да скочи на крака, да грабне Баако и да се отдръпне от прозорците. Мария ги последва. Стигнаха до плъзгащите се врати и се обърнаха да видят последиците от действията си.
„Лошо“.
Сребристият сграбчи рамката на прозореца и напъха половината си тяло в отвора. Изрева към тях с широко разтворени челюсти и оголени зъби. Полетяха пръски слюнка, ревът оглуши Мария. Дъхът на чудовището вонеше на месо и кръв.
„Боже мой…“
Сребристият започна да се провира вътре.
Разбрала, че това е краят, Мария притисна гръб в металната врата — и изведнъж тя се раздвижи зад нея. Стресната, Мария отскочи напред и се обърна. Гигантските врати се плъзгаха по релсите си.
Ковалски я бутна към отвора.
— Бягай!
Тя се обърна да избяга, но на хирурзите им хрумна същата идея и се скупчиха в отчаян опит да се спасят. Изведнъж проехтя изстрел и д-р Хан залитна и рухна на колене, после на една страна.
В лабораторията нахълтаха китайски войници. Мария зърна в коридора Дзяйин Лау и д-р Арно. Генерал-майорът държеше пистолет. Изглеждаше поразена и зяпаше нещо зад Мария.
Междувременно сребристият беше успял да се вмъкне в лабораторията. Разтреперан от ярост, той се надигна, подпирайки се на юмруци. Зад него се появиха още сенки.
Дзяйин извика — в гласа ѝ се долавяше паника — и войниците откриха огън. Един сграбчи Мария за ръката и я издърпа през вратата. Тя знаеше, че спасяването ѝ не е по хуманни подбуди, а просто опит да се спаси ценна придобивка.
Ковалски я последва, като буташе Баако пред себе си. Лекарите и сестрите също се измъкнаха в коридора.
Стрелбата продължи, съпроводена с ревове. Мария знаеше, че войниците не разполагат с достатъчно огнева мощ да задържат дълго зверовете. Дзяйин явно осъзна същото и пак извика нещо. Мъжете се разтичаха и затвориха гигантските врати, въпреки че неколцина от другарите им още бяха вътре.
Дзяйин махна към чакащия на кръстовището джип и викна:
— По-бързо! — Гласът ѝ бе твърд, но лицето ѝ бе пребледняло.
— Лау ме взе с нея — каза Арно. — Искаше да се разправи с теб, но токът изгасна и…
„Да се разправи с мен ли?“
— Видя как се опита да спасиш приятеля си — обясни той и хвърли тревожен поглед към Ковалски — и с основателна причина.
Защото Дзяйин се обърна, насочи пистолета си към Ковалски и нареди:
— Доктор Крандъл, качете животното си в джипа.
Мария замръзна.
— На твое място бих я послушал — предупреди я Арно.
А Ковалски побутна Баако към нея и каза:
— Да. Послушай я.
Преди Мария да успее да помръдне, нещо се блъсна във вратите на лабораторията с такава сила, че подът потрепери. Горната релса на вратата се огъна.
— Върви — каза Ковалски.
И двамата разбираха, че Дзяйин ще го застреля — независимо дали Мария се подчини, или не.
— Върви — повтори той с изумително спокойствие.
Арно докосна лакътя ѝ в опит да я накара да се подчини.
Мария знаеше, че палеонтологът и Баако ще пострадат, ако откаже. Отстъпи една крачка от Ковалски, после втора, обзета от мъка и чувство за вина.
Войниците я поведоха, но Дзяйин остана.
Докато Мария отстъпваше, Ковалски нито за миг не откъсна очи от нейните — дори когато нещо отново блъсна вратата и огъна релсите още повече. Зверовете почти бяха успели да пробият преградата.
Дзяйин вдигна пистолета си — и тогава се разнесе друг трясък.
Този път зад Мария.