Тя се обърна и видя как някакъв камион се блъска в джипа и го отнася. Машината наби спирачки и поднесе. От каросерията се надигнаха китайски войници, насочиха автомати и откриха огън.
Мария се сви и се наведе над Баако, за да го защити.
Китайските войници от двете ѝ страни се строполиха на земята.
Дзяйин изкрещя и също падна. От рамото ѝ шурна кръв. Въпреки това тя успя да стреля — но не по новодошлите. Арно политна към Мария с опулени от шок очи. От гърлото му бликна кръв. Опита се да каже нещо, но само изкашля още кръв и се отпусна тежко в обятията ѝ.
Тя го положи на земята.
— Дръж се.
Но още преди да легне на пода палеонтологът издиша за последен път. Очите му се изцъклиха безжизнено към тавана.
„Не…“
Ковалски я дръпна назад.
— Всички насам! — извика глас от камиона. — По-бързо!
Викащият се подаде през прозореца до шофьора. На Мария ѝ отне секунда да го познае. За последен път бе виждала този човек в центъра за примати…
Партньорът на Ковалски, Монк.
Докато се мъчеше да проумее неочакваната му поява, проехтя нов залп, този път от коридора зад камиона.
Идваха още войници.
Ковалски я бутна към камиона.
— Бързо.
Мария нямаше нужда от повече подканяне и се втурна с Баако. Ковалски я следваше, задъхан заради наранените си ребра.
Преди да стигнат камиона, откъм лабораторията за вивисекции се разнесе нов трясък. Мария погледна назад и видя как едното крило на вратата се откъсна от релсите и се стовари върху отсрещната стена. Грамадни тъмни сенки нахлуха в коридора.
Ковалски я сграбчи за ръката.
— Да се махаме оттук!
Пробягаха последните няколко крачки до камиона. Ковалски почти я метна в каросерията и скочи след нея с Баако. Камионът тутакси се понесе назад.
Един от маскираните войници им даде знак да залегнат. По предпазните капаци затракаха куршуми.
Камионът набра скорост; после задницата му внезапно подскочи, от което сърцето на Мария панически пропусна един удар — но машината просто се изкачваше по рампа. Горе камионът зави с поднасяне и се понесе напред.
Стрелбата зад тях бързо заглъхна в далечината.
Въпреки това Мария остана да лежи по корем с ръка върху Баако, който пък беше прегърнал Ковалски — тримата отново сгушени заедно, като семейство.
Но колко още щеше да продължи това?
12:34
Почти ослепяла от болка, Дзяйин стисна с една ръка волана на повредения джип. Другата ѝ ръка беше безполезна и болката я изгаряше на вълни. Куршумът я беше улучил в дясното рамо. Кръвта продължаваше да тече и да се просмуква в униформата ѝ.
„Но съм още жива“.
И заради това трябваше да се смята за късметлийка.
Не, не късмет, напомни си тя. А постоянство.
Трябваше да напрегне всичките си сили, за да превъзмогне болката и да не спира.
Беше докуцукала до изоставения джип с надеждата, че ударът не е повредил акумулаторите или двигателя. Завъртя ключа и със задоволство чу мъркането на електрическия мотор. Завъртя волана и потегли.
В последния момент.
Защото докато завиваше на първия ъгъл, на кръстовището зад нея изскочи огромният хибрид. Дори приклекнал изпълваше коридора и ревеше от ярост и жажда за кръв.
Дзяйин караше бързо, за да се отдалечи колкото се може повече от избягалите зверове. Трябваше ѝ медицинска помощ. Знаеше къде да отиде.
Въпреки това, когато наближи целта си, беше останала без сили и замаяна. Джипът лъкатушеше несигурно под отслабващия ѝ контрол, но тя вече наближаваше охранителния център. Вратите му зееха отворени.
Наби рязко спирачки и се смъкна навън. Облегна се на джипа, за да си поеме дъх, после докуцука до отворената врата.
Откри командира на охраната там, където го беше оставила.
Чан Сун стоеше с гръб към нея в средата на помещението. Аварийните светлини се отразяваха от мониторите и придаваха на мястото адски вид. Гневът ѝ помогна да се стегне.
Чан Сун се беше провалил на всяко ниво.
А после видя техниците. Всички лежаха отпуснати на станциите си; един бе проснат в краката на Чан. Кръвта бе образувала локви на пода и отразяваше аленото сияние на аварийните лампи.
— А, ето ви и вас — каза Чан и се обърна. — А аз си помислих, че ще се наложи да ви гоня.
И вдигна пистолет.
Дзяйин посегна към кобура си, но откри, че е празен. В бързината да се измъкне беше изгубила оръжието си.
Той забеляза движението ѝ и обърна пистолета така, че да види, че затворът му е дръпнат назад, след това го остави на масата. Патроните му бяха свършили. Явно беше изпразнил пълнителя, докато бе отстранявал техниците. Пристъпи напред и вдигна ръка, сякаш искаше да я прегърне.