Той беше задъхан; гледката пред него го накара да се ококори и за момент да изгуби дар слово.
Грей го хвана за брадичката и обърна главата му към себе си.
— Какво правиш тук?
Джембе се освободи и погледна назад.
— Аз тича бързо… — Запърха с ръка. — Като колибри. Но тук е много тъмно.
Едва сега Грей забеляза тъмната струйка кръв на челото на момчето. Сигурно си беше ударило главата, докато се бе опитвало да ги открие.
Джембе се вкопчи в якето на Грей.
— Лоши хора идват — изпъшка той. — Държат Чакикуи.
Грей се изправи, без да откъсва поглед от него.
„Пак ли китайците?“
Сейчан се питаше същото.
— Явно са ни проследили.
„Но как?“
Грей пропъди въпроса и зададе друг, по-важен.
— Колко са, Джембе?
Момчето вдигна десет пръста.
— Един е с Чакикуи.
И вероятно всички бяха въоръжени до зъби.
Двамата със Сейчан като един извадиха пистолетите си. Но шансовете не бяха добри.
„Два пистолета срещу напълно екипиран щурмови отряд“.
— Тук сме твърде изложени — каза Грей и подкара всички, като задърпа момчето след себе си.
— Да се скрием в библиотеките? — предложи Лена, докато бързаше до него. — Помещенията продължават едно след друго, може би обикалят всичко това.
Роланд кимна.
Дори Сейчан хареса плана.
— Това е най-добрият ни шанс. Можем да скрием другите, докато си играем на котка и мишка с гостите ни.
Когато изкачиха стълбището и се върнаха в кристалната зала, Грей посочи към металната библиотека — надяваше се, че обкованите със злато рафтове и книгите ще осигурят известно прикритие. За момент се замисли дали да не прати всички в кристалната библиотека, а двамата със Сейчан да примамят мародерите към себе си, но противникът можеше да изпрати група натам. Ако това станеше, другите щяха да са беззащитни. Затова реши да се придържа към първоначалния план.
Даде фенерчето си на Сейчан и каза:
— Заведи ги вътре.
— Какво си намислил да…
— Идвам веднага.
Тя кимна и подкара всички към отворената врата, като отнесе светлината със себе си.
Грей забърза в тъмното към златния скелет и решения пъзел на подиума. В миналото Николас Стено бе успял да затвори вратите на лунната стая, като беше разбъркал топчетата и бе върнал механизма в първоначалното му състояние.
Грей нямаше нужда да е толкова старателен. Просто размени местата на едно метално и едно кристално топче. С нарушаването на шарката вратите започнаха да се затварят с тих шепот на скрити зъбни колела.
„По-бързо…“
Погледна към стълбището и забеляза слаба светлина, идваща отгоре. Врагът приближаваше предпазливо, вероятно нащрек, тъй като знаеше, че момчето ги е предупредило. Въпреки това Грей се нуждаеше от повече време, така че вдигна пистолета и стреля два пъти натам с надеждата, че ще накара противника да спре за момент.
Най-сетне вратите се затвориха с тежък грохот.
Грей изчака няколко секунди в случай, че на механизма му е нужно време да се върне в първоначално състояние, след което извади едно от металните топчета от гнездото му. Както и преди, незабавно прозвуча звън от удар на метал по кристал.
Таймерът беше активиран и обратното броене започна отначало. Грей се втурна през залата с надеждата да стигне до библиотеката преди да са го забелязали.
Не извади подобен късмет.
Откъм стълбището затрещяха изстрели и от кварцовите плочи около него захвърчаха искри. Грей се метна през прага на библиотеката и се претърколи навътре в помещението.
Сейчан му помогна да се изправи. Двамата се хвърлиха към най-близкия рафт и го издърпаха пред входа.
— Другите? — попита той.
— На две помещения назад и вляво. Казах им да не спират, ако не успеем да задържим врага тук.
Проехтя втори звън.
— Екип командоси не ни ли стигат? — промърмори тя.
Той ѝ показа металното топче.
— Ако се наложи, мога да спра таймера. Можем да използваме топчето като разменна монета. А в най-лошия случай ще създам най-голямото отвличане на вниманието на света.
— Обичаш да живееш опасно и бързо, Грей.
— В момента предпочитам просто да живея.
В съседното помещение се чу предпазливо движение. Нещо се търкулна през прага, като подскачаше и се въртеше по плочките.
Граната.
„Е, това вече е по-добра разменна монета“.
Сейчан го сграбчи и двамата се метнаха настрани.
02:31