При внезапния взрив Лена неволно се сниши. Дори през две помещения блясъкът достигна до скривалището им и озари рафтовете и вратата.
С Роланд и Джембе клечаха зад един рафт. Роланд прикриваше с длан малко фенерче.
Момчето задърпа ръкава ѝ.
— Госпожице Лена — каза то, мъчеше се да привлече вниманието ѝ.
Тя осъзна, че Джембе е уплашен. Беше се вкопчил в нея, опитваше се да я накара да го чуе. Прегърна го през рамо.
— Всичко ще бъде наред — опита се да го успокои, макар че по-скоро се опитваше да убеди себе си.
— Не. Трябва да ви кажа.
Тя се обърна и видя настоятелността в очите му.
— Какво има?
Той ѝ каза.
Роланд също го чу и сграбчи ръката ѝ.
— Трябва да предупредим останалите.
02:32
Сейчан изстена и се надигна от пода. Взривното устройство не беше осколочна, а зашеметяваща граната. Ако не беше прикритието на рафтовете, щеше да бъде ослепена. Но въпреки това от сътресението и шума имаше чувството, че някакъв великан я е плеснал през ушите с длани.
Грей не изглеждаше по-добре, докато се надигаше с насочен напред пистолет.
Бяха отстъпили в следващото помещение. Грей бе заел позиция от едната страна на входа, а тя застана от другата. Сейчан се целеше горе, а Грей долу, докато оглеждаха стаята, която бяха напуснали.
Там се движеха сенки.
Грей стреля веднъж — и бе възнаграден с вик от болка.
Сейчан предположи, че противникът е оборудван с прибори за нощно виждане, и извади от колана си фенерче. Включи го и го запрати към рафтовете. Не беше точно сигнална ракета, но внезапната светлина щеше за момент да заслепи чувствителните им уреди.
— Умно — прошепна Грей.
Фенерчето освети двама от враговете, които побягнаха от неочакваната светлина. Сейчан и Грей стреляха едновременно. Тя улучи единия високо в бедрото и той полетя към един рафт. Куршумът на Грей улучи другия под ухото и го просна на земята.
„Един по-малко“.
Но врагът не се плашеше лесно. Други ги заобикаляха отдалеч, без да се показват. Бяха прекалено много. Сейчан знаеше, че е време да отстъпят и да накарат другите да продължат още по-навътре.
Преди да успее да се обърне, светлината блесна по-ярко. Идваше откъм кристалната зала — странно алено трептене.
Тогава започна стрелба — отначало спорадична, после по-ожесточена.
Чуха се викове и писъци.
„Какво става, по дяволите?“
Фигура в черна униформа се понесе към тях, право между два рафта — и в следващия миг гърлото на мъжа се пръсна и той полетя напред. От гръкляна му стърчеше стрела. Той падна на пода и стрелата се счупи. Мъжът запълзя към тях, мъчейки се да си поеме дъх, после гръбнакът му се изви в дъга и от устата му излезе пяна.
Сейчан погледна върха на стрелата на пода.
„Отрова“.
Зад нея се чуха стъпки. Тя се обърна с вдигнат пистолет.
— Лена и Роланд са — предупреди я Грей, преди да е стреляла.
Момчето беше с тях.
Грей им махна да се скрият.
— Племето на Джембе — задъхано обясни Лена.
Сейчан погледна момчето, което кимна енергично.
— Чакикуи ми каза да доведа лошите тук. И аз го направих. Но той ми каза тайно, че нашите хора са в гората. Опитах се да ви кажа.
Сейчан осъзна, че момчето е право. След като чуха за опасността, всички се бяха втурнали да се скрият и бяха помъкнали кльощавото момче с тях, без да го слушат.
Прозвуча звън, този път много по-силно.
Докато звукът заглъхваше, Сейчан забеляза, че ожесточената стрелба е утихнала до отделни изстрели, които отекваха от вътрешността на библиотеката. Индианците бяха принудили китайците да отстъпят.
— И сега какво? — попита Роланд.
— Трябва да се омитаме оттук — каза Грей.
— Защо?
— Изпуснах топчето. — Той показа на Сейчан празните си ръце. — Държах го здраво, но когато хвърлиха зашеметяващата граната, го изгубих.
„Естествено, че си го изгубил. Нищо не е лесно, щом е забъркан Грей“.
Той огледа мрачно тъмното помещение. Нямаха време да намерят изгубеното парче от пъзела и да го върнат на мястото му, особено щом в мрака се спотайваха неизвестно колко противници.
Отново прозвуча звън, изпълнен с предупреждение.
— Трябва да бягаме — обяви Грей. — Джембе, намери някой от твоите хора. Кажи им също да се изнасят.
Момчето кимна.
Грей го тупна по рамото и се обърна към другите.
— Готови?
Никой не беше готов, но нямаха друг избор.
02:37
— Да тръгваме.
Грей вдигна пистолета си и надникна зад вратата. Втурна се приведен в съседното помещение; останалите го последваха. Той заобиколи убития и продължи между високите рафтове. Спря зад последния, като гледаше вратата, водеща към кристалната зала.