Отпред всичко беше притихнало, но носът му долови мускусната воня през вездесъщата миризма на дим.
Той настръхна.
Най-сетне стигна края на коридора и огледа високите рафтове. Няколко бяха нападали като каскада плочки за домино, а съдържанието им се търкаляше на пода — изпочупени контейнери, пръснати варели и разбити кутии.
От изхода в отсрещния край се лееше светлина. Гигантските врати на товарната рампа, които преди бяха затворени, сега бяха частично отворени, вероятно за да улеснят евакуацията. Зад тях светеха лампите по пътищата на Подземния град.
Тъй като още не се забелязваше никаква активност, Монк пое дълбоко дъх и излезе на товарната рампа, като се промъкваше между тъмните редове и гледаше да остане колкото се може повече в сенките. Когато се промъкна покрай купчина разбити сандъци, ахна.
„Ох, мамка му…“
Навсякъде лежаха униформени трупове — раздрани, разкъсани и стъпкани. Подът и стените бяха оплискани с кръв. Търкаляха се захвърлени оръжия, някои стиснати от ръце, но без тела.
В центъра на касапницата лежеше голям космат труп, проснат по очи. Половината череп на хибрида беше отнесен, вероятно от реактивен снаряд. Монк се огледа и видя дългата черна тръба на гранатомета, зарязана при вратите.
— Дотук с подкрепленията на Чан — прошепна Кимбърли до него.
Монк се надяваше подполковникът да е сред мъртвите, но имаше по-належаща грижа. Паркингът зад вратите пустееше. Явно при трескавата евакуация бяха използвани всички превозни средства. Беше останал единствено голям син самосвал.
Монк се обърна към Кимбърли, която също гледаше към камиона.
— Трябва да намерим ключовете.
Вероятно единствената причина камионът да е още тук беше, че ключовете са у шофьора. Монк си спомни как сержант Чин беше халосал с пистолет човека малко след като екипът му влезе тук. Бяха замъкнали тялото му зад купчина дървени палети.
Но дали още беше там?
Присви очи и видя два ботуша.
Въздъхна с облекчение.
— Дам ли знак, води всички към камиона. Аз отивам за ключовете.
Кимбърли кимна.
Монк погледна към другите, за да се увери, че са го разбрали, и изсъска:
— Мърдайте.
Обърна се и спринтира през откритото пространство към палетите, а останалите се втурнаха презглава към отворените врати. Монк на няколко пъти едва не падна — краката му се хлъзгаха по оплискания с кръв бетон.
Силен трясък привлече вниманието му.
Плъзна се по пода и погледна през рамо.
Огромен хибрид си пробиваше път през планина от контейнери и сандъци — пръсна ги и прекатури още рафтове, докато изскачаше от скривалището си. Прескочи последното препятствие и се приземи тежко, опрял юмрук в земята. Сребристата козина на гърба на звяра настръхна и той нададе оглушителен рев. Удари юмрук в гърдите си с гръмовен тътен.
„Мътните да ме…“
Монк заотстъпва от чудовището.
— Всички към камиона!
Обърна се и се затича към тялото на шофьора. Чу как звярът зад него се отпуска на четири крака. Подът под него се разтресе, когато хибридът се хвърли след него, привлечен от вика му.
В последния момент Монк се метна напред. Докато се приземяваше, огромен юмрук се стовари върху купчината палети. Разлетяха се трески.
Монк се протегна, сграбчи глезена на шофьора и се претърколи, за да избегне свирепия удар. Приклекна над тялото сред хвърчащите трески, очаквайки следващият удар да го размаже на пода.
Но вместо това откъм вратата се разнесе вик:
— Ей, задник! Още не съм приключил с теб!
13:26
Ковалски гледаше как гигантският сребрист се обръща към него. Вероятно бе познал гласа му и си бе спомнил за предишния си противник — или по-скоро угощение.
Вдигна гранатомета на рамото си.
„Сега се чувствам подходящо облечен“.
Секунди по-рано, докато звярът се носеше към Монк, Ковалски се бе откъснал от другите и бе спринтирал към захвърления гранатомет, като грабна в движение два паднали на пода реактивни снаряда.
Бързо бе заредил единия и сега държеше оръжието насочено към сребристия, който се обръщаше към него. Въпреки това изчака, докато Монк претършува тялото. Накрая партньорът му скочи на крака и се хвърли към по-малката странична врата.
Сребристият се подпря на юмрук и изгледа кръвнишки Ковалски, дишаше тежко. От блясъка в тъмните му очи си личеше, че определено го е познал.
Ковалски се прицели.
„Трудно е да пропуснеш такава мишена“.
Дръпна спусъка, след като Монк се отдалечи. Експлозията бе оглушителна. Димна диря изскочи от тръбата и се понесе към сребристия, но звярът се метна настрани в последната секунда, очевидно разпознал опасното оръжие, убило събрата му. Този тип определено се учеше от грешки.