Пропуснал целта си, реактивният снаряд улучи отсрещната стена и се взриви в огнена топка, отчупвайки парче бетон.
Сребристият се претърколи и отново се озова на четири крака, без да обръща внимание на бетонните шрапнели, които го шибаха по гърба.
Ковалски нямаше време за презареждане, така че подви опашка и направи онова, което им беше заръчал Монк.
„Мърдай“.
Партньорът му вече бе стигнал камиона и сядаше зад волана. Дизеловият двигател изрева и избълва черен пушек.
Ковалски се втурна към каросерията. Зърна загриженото лице на Монк в голямото странично огледало. Знаеше причината за тревогата на партньора си. В същото отражение се появи и сребристият. Задните му крака се хлъзнаха по кръвта на пода, след което чудовището се втурна към него.
— Тръгвай! — извика Ковалски и замахна с гранатомета, за да накара Монк да потегли.
Спринтира, без да откъсва поглед от страничното огледало. Сребристият вече изпълваше отражението, носеше се с рев към него, точейки лиги и оголил зъби.
Ковалски знаеше, че няма да успее, особено след като камионът най-сетне потегли и започна да набира скорост. С всяка крачка спуканите му ребра сякаш се забиваха по-дълбоко в плътта му.
Препъна се, силите му го напускаха.
Изведнъж от каросерията на камиона откриха стрелба. Над главата му профучаха куршуми, насочени към сребристия. Хората на Монк явно се бяха прехвърлили от кабината отзад, за да се опитат да помогнат на Ковалски.
Това го пришпори да продължи.
Най-сетне стигна до камиона и сграбчи халките на страничната стълба. Пръстите му се изплъзнаха. Изгубил равновесие, Ковалски с последни сили се метна към стълбата. Едната му ръка сграбчи отново халката и успя да се задържи.
Носовете на кубинките му се повлякоха по бетона.
Той погледна назад.
Сребристият се носеше към него. Гъстата козина и яките му кости бяха все едно неуязвими за куршумите. Една ръка се протегна към него, но той стовари гранатомета по кокалчетата на пръстите.
Ръката се дръпна, но звярът продължи преследването.
Ковалски метна гранатомета в каросерията — трябваха му и двете ръце, за да се покатери. След като се закрепи, вдигна крака на бронята и се закатери бързо… но камионът ускоряваше твърде бавно. Сребристият скъсяваше разстоянието и отново посегна към него.
Изведнъж гранатометът се подаде над задната преграда на каросерията, насочен към сребристия. Ковалски го погледна объркано и съвсем се сащиса, когато видя кой държи оръжието. Беше Мария. Но нали единственият останал снаряд беше все още затъкнат в колана му!
Въпреки това сребристият забеляза заплахата.
Силен гръм стресна Ковалски и едва не го накара да се изпусне.
Сребристият реагира по подобен начин, като се метна настрани и се претърколи като миналия път, когато стреляха по него. Звукът обаче идваше от подметката на Мария, която риташе металната стена, за да имитира гърмежа на гранатомета.
Ковалски увисна на стълбата, загледан към сребристия. Той бе спрял и ревеше към тях, вероятно разбрал, че са го изиграли.
Ковалски вдигна ръка и му показа среден пръст.
„Късмет следващия път, маймуняк“.
— Дръжте се! — извика Монк.
Ковалски погледна напред.
Към тях се носеше конвой от военни машини — движеха се една до друга и изпълваха тунела.
Китайската армия.
13:31
След като Ковалски се качи, Монк намали скоростта. Опита се да не обръща внимание на наближаващия конвой и се обърна към Кимбърли.
Тя се беше намръщила. Откакто бяха потеглили, изучаваше схематичната карта на Подземния град, пратена им от Кат.
— Идват от посоката, от която дойдохме.
Монк спря камиона.
— Значи няма да излезем оттам, откъдето влязохме.
— Не. — Тя погледна през рамо. — Но преди стотина метра минахме едно кръстовище.
Монк си спомни. Напречният тунел, който беше по-голям от този.
— Накъде води той?
— Нямам представа. Не е отбелязан на картата на Кат.
— Добре, да идем да видим.
Превключи на задна, като поглеждаше в огледалото. Сребристият бе спрял на петдесетина метра преди страничния тунел. Гневният му рев вече беше привлякъл още от събратята му в тунелите. Едри тъмни фигури се движеха в прохода, за да се присъединят към водача си.