Без да обръща внимание на гърмежите, сребристият вдигна мятащото се тяло на Чан към устата си. Пъхна черепа му между кътниците си — и бавно стисна. Разнесе се противно хрущене на кост.
След като тялото на Чан се отпусна безжизнено, сребристият го метна в сенките и се отпусна, подпирайки се на юмрук. Изгледа кръвнишки групата над джипа.
Ковалски вече беше заредил гранатомета и се беше прицелил. Този път нямаше как да не улучи. Сребристият го изгледа и изпухтя, сякаш се нахъсваше за предстоящата битка.
„Ела ми“.
В този момент някаква сянка препречи изгледа на Ковалски. Космата ръка се вдигна и дръпна гранатомета надолу. Беше Баако. Стоеше с гръб към Ковалски, обърнат към гиганта.
Младата горила се изправи в целия си ръст. Повдигна два пръста нагоре, после ги насочи към сребристия.
[Върви си]
Сребристият се опря на здравата си ръка. Под него се образуваше локва кръв. Тъмният поглед се премести от дръзко изправения Баако към спуснатото оръжие.
Баако повтори знака.
[Върви си]
Сребристият изсумтя и се отпусна уморено, след което тежко се обърна и бавно закуцука обратно към мрака.
Никой не помръдваше от страх, че може да се върне.
Накрая Мария се втурна и прегърна Баако.
Ковалски оставаше нащрек. Не знаеше дали сребристият е отстъпил заради раните си, заради дръзкото държане на Баако или заради сваленото оръжие.
„Най-вероятно заради всичките заедно“.
Каквато и да беше причината, сребристият като че ли наистина си беше отишъл, бе изчезнал в сенките, може би за да се превърне в някаква бъдеща градска легенда за чудовищно йети в подземния свят на Пекин.
Ковалски даде гранатомета на Монк, отиде при Баако и го тупна по рамото.
— Я виж сега кой е алфа-мъжкарят тук.
Баако му замахна игриво, но го перна здравата.
— Оу! Внимавай с ребрата.
Баако повдигна вежди, разтревожен, че наистина му е причинил болка.
— Всичко е наред — успокои го Ковалски. — Нали знаеш, че сме… — Той оформи буквата с пръсти и направи кръг.
[Семейство]
Баако кимна енергично и изсумтя. Погледна Мария, после Ковалски — и се почука по челото с палец.
[Татко]
— Хей, чакай малко, приятел. — Ковалски отстъпи крачка назад. — Хайде да не избързваме.
26.
6 май, 21:05
Вашингтон, окръг Колумбия
— Това ли е официалната версия на Китай? — Грей седна от другата страна на бюрото на директора на Сигма Пейнтър Кроу. — Изтичане на газ?
Пейнтър се облегна в стола си и прокара пръстите на двете си ръце през косата си.
— Това ще чуеш по репортажите на Си Ен Ен и Фокс Нюз за унищожаването на Пекинската зоологическа градина. Но иначе никой не се връзва. На китайците им е позволено да скрият истината в замяна на съдействието им при разкриване на други техни агенти в академичните области в Щатите.
— И смятат, че наистина ще съдействат изцяло?
— Не, разбира се, но все пак е начало в прочистването. Освен това Китай се съгласи да подпише мораториума върху бъдещи изследвания върху изменяне на човешкия геном.
Грей повдигна скептично вежда.
„Сякаш един подпис ще ги спре“.
Пейнтър сви рамене.
— Духът е излязъл от бутилката. Можем само да се опитваме да ограничаваме подобни изследвания, доколкото е по силите ни. Дори сестрите Крандъл прекратиха проучването си с животни хибриди.
— Ами другите активи, които дойдоха от Китай?
— Гао Сун ли? Нашият гост в един от секретните центрове за задържане?
Грей кимна. Екипът на Монк се беше върнал с войника, който щеше да отговаря за убийството на студент в центъра за примати на университета „Емъри“. Покрай хаоса около зоологическата градина никой не си беше направил труда да потърси един войник. Затворникът бе прехвърлен в секретен затвор, където щеше да излежи доживотната си присъда.
— Той оказва пълно съдействие — каза Пейнтър. — Макар че още не говори.
Грей се намръщи неразбиращо.
— По-скоро все още не е способен да говори. Ковалски го е подредил добре преди да напуснат Китай. Строшил му е челюстта и му е избил четири зъба. При това само с един удар. Монк се намесил преди да стане по-голяма беля. Все пак челюстта на Гао е със скоби. Няколко седмици ще се храни през сламка.
„Това копеле заслужава далеч по-лошо“.
— Някакви новини от Еквадор? — попита Грей.
— Отец Новак получи разрешение от Ватикана да се установи в църквата „Мария Аусилиадора“ в Куенка. Ще наглежда археологическите разкопки на изгубения град. Момчето, Джембе, му помага в координацията с местните племена. Оптимист е и смята, че ще успеят да спасят важни артефакти.