Выбрать главу

Ковалски също беше дошъл. Беше си взел две седмици отпуска, за да гостува на Мария по време на престоя ѝ тук. Спомни си миналата нощ, как седеше на импровизираната веранда пред палатките и гледаше как нощното небе се озарява от сиянието на лавата, изливаща се от конуса на вулкана Нирагонго на север. Пиеха студена бира и останаха заедно до изгрева — но не винаги на верандата. Леглата бяха изненадващо приятни.

„Да, ще се връщам отново“.

— Добре, мисля, че сме готови — каза Мария и се изправи с ръце на кръста. — А ти готов ли си, Баако?

Горилата вдигна ръце и стисна юмруци при рамото си.

[Смел]

— Знам, че си смел — каза Мария.

Хвана го за ръка и го поведе към гората. Танго ги следваше. Д-р Джоузеф Киенге, един от местните зоолози, чакаше в сенките. Зад него малка група горили, пет или шест, наблюдаваха с любопитство приближаващата компания.

Няколко от тях изсумтяха.

Планът беше зоологът да помогне със запознаването. Беше по-добре да го направи непознат, отколкото някоя от сестрите. Това бе първата стъпка в прекъсването на връзката, така че Баако да може да живее свободен.

Киенге се наведе и протегна окуражаващо ръка.

— Ела, Баако, ела.

Мария пусна ръката на младата горила. Баако остана за момент така, после погледна Танго и изсумтя на приятеля си.

— Баако, Танго не може да дойде с теб — тихо каза Мария. — Това не е неговият дом.

Баако погледна към гората, после отиде при Ковалски и вдигна двете си ръце за прегръдка.

Той се отпусна на колене, за да се сбогуват подобаващо.

Баако се сгуши в гърдите му и изскимтя жално.

— Спокойно, приятел, всичко ще е наред. — Ковалски прокара ръка по главата на горилата. Обръснатата козина беше започнала да расте, а на мястото на разреза имаше зараснал белег. — Какво има?

Баако се дръпна назад, но продължи да гледа земята. Поклати тъжно глава, докосна с палец брадичката си и повтори предишния си знак, но с една ръка.

[Не смел]

Сърцето на Ковалски се сви. Той хвана Баако за раменете и го накара да го погледне.

— Ти си най-смелото хлапе, което познавам — каза му, без да си прави труда да го повтаря със знаци — знаеше, че Баако го разбира достатъчно добре. Посочи горилите в джунглата. — Ако някой от тях те тормози, ще си има работа с мен.

Баако го прегърна и опря теме в гърдите му. Макар че трепереше по-малко, още беше неуверен.

Ковалски отпусна задник на мократа трева. Искаше разговорът да продължи насаме. Потупа се по гърдите и вдигна палец към челото си с разперени пръсти.

[Аз съм твоят татко]

Баако повдигна с надежда вежди.

Ковалски постави длан на гърдите му, после я плъзна надолу към корема и я задържа там, като не откъсваше поглед от Баако.

[Ти си мой син]

Баако се ококори. После се хвърли към него, събори го и го затъркаля в тревата, натъртвайки наранените му ребра.

Ковалски се намръщи и с мъка се надигна и седна.

— Добре, разбрахме се. — Махна енергично към гората. — А сега иди да срещнеш нови приятели.

Баако скочи и се затича радостно към новия си живот.

15 май, 08:30

Андите, Еквадор

Шу Вей се събуди от трескав сън — и се озова в кошмар.

Сетивата ѝ се връщаха едно по едно, на парцали. Надуши миризмата на гора и на собствената си кръв. По устните ѝ капеше някаква пареща слуз. Светът се въртеше вихрено в нюанси на зелени листа и синьо небе. Стомахът я болеше, в гърлото ѝ се надигаше жлъч. Нямаше усещане за време, помнеше последните дни само откъслечно.

„Къде съм?“

Спомняше си как Кван пада, как някой вдига и задържа собственото ѝ тяло. Помнеше как стрелата се заби в корема ѝ. Опита се да погледне надолу, но не можеше да помръдне главата си. Усети твърда дъска на гърба си и се опита да вдигне ръце, но и това не успя.

„Защо съм вързана?“

Помнеше как я влачат през водата, след което изгуби съзнание. Когато се беше събудила миналия път, тялото ѝ се тресеше от треска и цялата гореше. Смътно си спомняше жена с голи гърди да слага някакъв мехлем с цвета на кал на корема ѝ. Заболя я толкова силно, че отново изгуби съзнание.

„А сега съм будна… и още жива“.

Дишаше дълбоко през носа. Не можеше да говори, тъй като устата ѝ бе вързана. Въпреки това от нея се изтръгна стон.

И тогава пред очите ѝ се появи познато лице.

Пак онзи стар индианец. Той каза нещо на някого извън полезрението ѝ. Върху тялото ѝ паднаха сенки, други се събраха наоколо.