Грей въздъхна.
— Нямаше да звъни, ако не е спешно.
— Кога ли не е? — промърмори тя и се потопи изцяло във водата, след което се подаде отново. Водата се стичаше по широките ѝ скули и деликатната шия.
Грей трябваше да напрегне цялата си воля, за да се извърне от ваната.
— Съжалявам, Сейчан.
Отиде в стаята и взе телефона. През последните три дни със Сейчан се наслаждаваха на удоволствията, които предлагаше Париж — или поне на онова, което можеше да се види през прозореца или да се поръча от румсървиса. След като бяха разделени три седмици, рядко излизаха от стаята си в хотел „Фуке Бариер“.
Сейчан бе долетяла в Париж направо от Хонконг, където ръководеше изграждането на приют за жени. Грей пък беше дошъл от Вашингтон. Беше си взел кратка отпуска — не само от Сигма, но и от грижите за баща си, който страдаше от Алцхаймер. Поне баща му напоследък изглеждаше по-стабилен, така че Грей се чувстваше достатъчно уверен да го остави за малко. Докато го нямаше, медицинската сестра и по-малкият му брат си деляха грижите за него.
Въпреки това вдигна телефона с известни опасения — очакваше, че обаждането ще е свързано с баща му. Не минаваше ден, без да усеща този страх под лъжичката си като парче гранит — твърдо, студено и неподвижно. Част от него винаги беше нащрек в очакване да се случи нещо.
Държеше телефона до ухото си и чакаше криптираната връзка със Сигма. Зърна отражението си в огледалото над скрина и долови безпокойството в стегнатите мускули на челюстта си. Изгубил търпение от забавянето, отметна мократа коса от очите си и потърка наболата си четина.
„Хайде…“
Връзката най-сетне се осъществи и директорът заговори веднага:
— Командир Пиърс, радвам се, че се свързах с теб. Извинявам се, че прекъсвам ваканцията ти, но е важно.
— Какво е станало? — попита той и страхът му рязко се засили.
— Имаме проблем. Преди двайсетина минути получих спешно обаждане от генерал Меткаф.
Грей се отпусна на леглото. Част от страха му отмина. Не беше заради баща му.
— Слушам.
Френските служби са получили зов за помощ от техен екип в Хърватия.
— Хърватия ли?
— В тамошните планини. Френски планински военен екип е действал като охрана на някакви археологически разкопки. Изглежда, са ги изненадали. Засега опитите за възстановяване на връзката са неуспешни.
Грей не разбираше как това засяга Сигма, но щом Меткаф се беше обадил на Пейнтър, значи беше нещо важно. Генерал Грегъри Меткаф беше шефът на АИОП, Агенцията за изследователски проекти към Министерството на отбраната, а Пейнтър бе прекият началник на Грей. Сигма действаше под егидата на АИОП и се състоеше от бивши войници от специалните части, преминали допълнително обучение по различни научни дисциплини, което им позволяваше да извършват тайни операции срещу заплахи за Съединените щати или световната сигурност.
— Не разбирам — каза Грей. — Звучи ми по-скоро като проблем на френските военни. Как това засяга Сигма?
— АИОП има пръст в играта. Екипът, охраняван от френския отряд, е международна група, в която влиза американски генетик, доктор Лена Крандъл. Проектът, по който работи в момента, е финансиран от АИОП. Затова генерал Меткаф се обади да пратим някой от Сигма да провери какво става.
„И тъй като така и така съм в съседния двор…“
— Кат ти урежда самолет — продължи Пейнтър. — Можеш да стигнеш до онези планини за по-малко от два часа.
Кат — капитан Катрин Брайънт — беше главният аналитик на Сигма и дясна ръка на Пейнтър. Тя и съпругът ѝ бяха и най-добрите приятели на Грей.
— Ами Сейчан? — попита той.
— Кат каза, че тя също може да отиде с теб.
Движение насочи вниманието на Грей към вратата на банята. Сейчан се беше облегнала на касата, увита в мокра кърпа, която всъщност не скриваше нищо.
— Къде отиваме? — попита тя. Беше се досетила за общото съдържание на разговора.
Грей се усмихна на усета ѝ — умение, калено от годините ѝ като наемен убиец. Дори сега някои неща около нея си оставаха донякъде загадка. Но въпреки всичко, макар че няколко страни още имаха обявени награди за миналите ѝ престъпления, Грей предпочиташе тя да е плътно до него.
И не само заради талантите ѝ с оръжието.
Погледна тялото ѝ, долови страстта, струяща от шоколадовата ѝ кожа. Дори неподвижни, крайниците ѝ излъчваха равни дялове грациозност и сила.
— Май ще ни прекъснат ваканцията — каза той.