Мъжът — пълзеше на четири крака — се претърколи на една страна и вдигна ръка срещу заслепяващата светлина на двата фенера.
— Père Novak… Docteur Crandall… — изграчи той. — C’est vous?
Лена насочи лъча на фенера си към него и видя познато лице, окървавено. Беше командирът на френските пехотинци.
Роланд също го позна и се завтече към него.
— Комендант Жерар!
Войникът го погледна с облекчение и измъкна пушката си иззад каменната завеса. Оръжието сякаш му вдъхна сили.
— Wu’est-cequi c’estpassé? — дрезгаво попита Жерар, след което опита на английски. — К-какво стана?
Роланд прегледа главата на войника. От порезната рана продължаваше да сълзи кръв. Лена предположи, че нараняването е станало при експлозията.
— Как… как се озовахте тук? — попита тя.
Жерар погледна взривените останки от входа и заговори бавно и колебливо — все още беше замаян:
— Когато ни нападнаха, се втурнах надолу да ви защитя. Това беше основният ни приоритет.
Лена го разбра. „Трябвало е да пази цивилните, за които отговаря“.
— Но противникът бе твърде бърз — продължи Жерар. — Едва успях да се скрия, следваха ме по петите. Чух ги как викат на Райтсън и Арно да излязат. Когато вие не се появихте с тях, предположих, че те са ви скрили. За да ви защитят, n’est-ce pas?
Лена кимна.
— Бяха твърде много, за да рискувам да ги нападна и да освободя професорите. Със сигурност щяха да загинат. Затова изчаках с надеждата да спася вас, а когато стане безопасно, да вдигна тревога.
— И ние имахме подобен план — каза Лена.
Войникът се намръщи.
— Канех се да тръгна, когато… — Поклати глава. — Не помня.
— Крадците взривиха входа — обясни Лена. — Взривът ви е зашеметил.
Жерар се изправи несигурно, като се подпираше на стената с една ръка. Метна оръжието си на рамо и се загледа във водата, която се плискаше в краката му.
— Пещерата се пълни с вода — каза Роланд. — Трябва да се качим колкото се може по-нависоко.
Войникът не му обърна внимание и се отдалечи. Откачи от колана си фенерче и го насочи към тунела, водещ към съседната зала. Няколко метра по-навътре водата го бе заляла напълно.
Лена застана до него.
— Мисля, че Роланд… че отец Новак е прав. Трябва да се изкачим по-високо, да останем над нивото на водата.
Жерар поклати глава.
— Спасителният екип няма да дойде навреме.
— Тогава какво да правим? — попита Роланд.
Жерар ги поведе към каменната завеса и посочи зад нея. Лена надникна и видя, че скривалището на войника е всъщност отвор на друг тунел, който започваше на няколко стъпки над водата.
Но накъде водеше?
Тя се обърна и видя, че Жерар вади от джоба си някакъв лист. Разгъна го и го разстла на стената. Оказа се, че е ръчно начертана карта на пещерната система.
— Ние сме тук — каза той и посочи с пръст. — Според геологическото проучване на Райтсън на района тази пещера е свързана със серия тунели и пещери, които продължават по-надълбоко и навътре през планината. Може би чак до Дулина пропаст.
Жерар се обърна към Роланд, но свещеникът гледаше със съмнение.
— Какво има предвид? — попита Лена.
— На път насам мина през град Огулин, нали? — попита Роланд.
Тя кимна и си спомни тихото средновековно градче с каменния му замък и старите къщи.
— Огулин се намира над най-дългата пещерна система в Хърватия, повече от двайсет километра пещери, проходи и подземни езера. Един от отворите към тази система се намира в центъра на града.
— В центъра на града ли? — изненада се тя.
— Река Добра извира от съседната планина и прокопава дълбока клисура, която минава през половината Огулин — обясни Роланд. — В центъра на града тя пада в пропаст и продължава като подземна река. Това място се нарича Дулина пропаст. Има легенди за момиче на име Дула, което се хвърлило в бездната, за да не бъде омъжено за някакъв стар и жесток благородник.
Лена се обърна към френския войник.
— Значи смятате, че пещерите могат да ни отведат до онази пропаст и до изход към повърхността?
— Райтсън мислеше така — каза Жерар. — Но пещерната система не е проучена изцяло.
— Колко далеч е градът?
— На около седем километра по права линия — отвърна Роланд.
„Седем километра…“
Изпълни я отчаяние.
— Имам въжета, алпинистка екипировка и резервни батерии в раницата — каза Жерар.
Лена се загледа в покачващата се вода, като се мъчеше да потисне паниката си.